А вселената
е толкова малка,
колкото самотата на тази стая...
Празна чаша...
Легло...
Угарки...
Нежен стих
и една китара...
... и една въздишка.
За нас.
За удобството на цинизма...
Просто лудост е.
Просто страст.
Не е поредната стигма...
Рани се случват,
ако има живот,
а ние с теб
сме отдавна мъртви...
И ако все пак
някъде има Бог,
не е в килията
дето са смъртници.
Но с всяко вдишване
стигам до теб -
толкова малка е тази вселена...
Цинизъм...
Стигми...
Преди...
...и след....
Нека е вдишване!
На новородено.