автор: ElToro

Раздиран от неистови желания,
едва побирах в шепа мъртви сънища.
В огромните очи на твари гладни
оглеждаше се разкривено бъдеще.

Потъпквани брутално, в такт ботушите
насилваха телата на тревиците.
Напрегнали уши, скалите слушаха
раздиращите крясъци на птица.

Сърцето в тръст прескачаше талазите
на бликналата черна кръв по дланите,
а погледът – един безкрайно празен -
изгребваше водата от фонтана.

За първи път не бързаха минутите,
а времето бе в неплатена отпуска.
И с лицемерно чувство за съчувствие
„Насам!” – зовяха не една посоки.

В напрегнатото тягостно очакване
броях овце до сетното заспиване,
а капката, докрай преляла чашата,
единствена остана за изпиване.