автор: meiia

ЗатворИ ми небето като мръсен прозорец.
ПовторИ ми тъгата като тъжен рефрен.
Теб няма да виждам, ако гледам нагоре,
и няма да чувам, ако злословиш за мен.
Ще бъда в очите празнина полусиня.
В душата ще бъда придошла хладина.
Като по ноти умирам върху петолиния,
разчетани от тебе с нишки моя вина.
Вина, че превръщах омразата в пепел
и после те любех и забравях коя съм.
Любовта и в мизерия е великолепие.
А разкошът без обич е само понасяне.