автор: thebigplucky

Навярно отдавна се търсим с теб -
сезоните толкова пъти сменяха одеждите си.
Ако времето бе вода – изтеклото щеше да е море;
ако всеки миг бе сълза – безутешни бихме живели.

Навярно е трудно да разпознаеш търсения отсреща.
Ние се променяме, променят се и преценките ни.
Променят се и битките, и цената на победите.
Променят се и желанията, и настроенията, и страховете.

Навярно един ден ще разберем -
колко близко един до друг сме били с теб -
на по-малко от дъх, на досег от сблъсък.
Бе разтърсващо...
И бе непростимо престъпно да се обърнем и да си тръгнем;
по безмилостно от разкъсване на плът.

Но навярно и двамата няма да разберем -
какво и защо е трябвало.
И да разберем – дали някога ще можем да го признаем.
Ако душите ни бяха река – неказаното щеше да е спасителният ни сал,
в който вкопчени здраво през живота преминахме нататък.
А близостта ни - онзи бряг, който винаги ще ни трябва.