Южнякът ни топъл подухва
и прави си леки шеги.
Въздушния вихър усуква
и прави си прашни дъги.
И фустите женски повдига-
заголва до бели крака.
До облаци бързо достига
и пипа небето с ръка.
Трева и цветя се покланят...
Целуват се с вятъра строг.
А капки дъждовни подканят
на пАрти със пролетен грог.
А в мене нахлува представа
за мокрия пролетен ден.
В душата ми радост настава-
южнякът ме гали и мен.