автор: via

Като тигър се случва -
все същата улица,
а на рафта - различен живот.
Аз съм малката сянка
на големият рицар
или празното още платно...
Очите ми виж - потъмняват от чакане,
виж сърцето ми - каменен стълб.
Нарисувай картината - нещо разплакано,
нещо синьо и жадно до смърт...
И докато захапва в зеленото тичане
уличното платно,
намери ме отвъд,
извади ме от нищото,
с друго име, и поглед
и плът...
За да стана жената
на стоте камъка,
на стоте неродени мъже...
И докато се чудиш
защо ме е нямало,
аз ще измия нозете ти.