автор: Lefty

Ако можех бих се вмъкнал в пазвата на времето.
Сърцето безжалостно да му изтръгна и то да спре.
...за да си отдъхна.
...да подредя мислите си в смисъл.
...и да тръгна...
Цел да съм.
Билет с посока,
а не клечка драсната от болка,
скрита в зениците ми просълзени-
влага, тъмна като тайна.
Не искам никой да я вижда...
Докато стене...
Безначална и безкрайна нула.
Днес съм вдъхновение,
а утре скука...
Мърка вдругиден съмнение,
което ме побърква.
По мръкване съм диво куче Динго.
Хапя собствената си опашка.
Напушвам се с трева от съжаление.
Умората я свиря с разхищение
на раздрънканата си китара.
Премаляла, душата ми се бори с мелници-
разраняват кожата и посивяла,
вените се късат, като вестници...
Ноктите, забиват жлъчни грешници.
Мечти от тръни остаряват...
Бурите, свирепи вещици,
помитат същността ми.
Кой съм и не съм?!?
............................................
Като се намеря, ще хвърля тъмнината си
на зверовете.
Ще я разкъсат до червено.
Ще промия раните в реката.
Те ще побелеят до смирение.
После ще реанимирам времето,
за да видя изхода от сътвореното.