автор: venipec

Страх се стича по стените
на таванската ми стая.
Ужасът кипи в очите ми.
Диво кучетата лаят
и гърлата си прегризват,
и издъхват в изнемога.
Дните са като огризки.
Болката е като дрога,

от която ми се драйфа
и ми се върти тавана.
Искам да им тегля майната
на мечтите, в клетка хванати.
На престорените ближни,
На фалшивите приятели…
От измислици ми писна.
И от недоброжелатели.
И от глупави съседи,
през ключалките надничащи.

Ще заплача за последно.
После ще крещя, ще тичам…
Щом сънят скове зениците,
завържете ми ръцете.
И ако сънувам птици
моля ви, не ме будете!


Венцислава Симеонова