автор: alisaseslisa

Не слагаш точка…
Очи притваряш,
изхлипва спомен
лилаво –мамещо.

Не слагаш точка…
Строиш ми вечер-
от ром отпадаш,
от песен в песен.
Нощта се свлича
в замръзнал ритъм.
И ни дописва
в строшени рими…
Не вятър в спиците,
помитащ облаци,
а танц от глина-
дим, но без огън.
Със вятър пълна-
нощта бе къса,
сега спокойна е –
но някак куца.
Тогава вихърът
без климатици
твореше огън,
без въздух дишахме.
Сега луксозно
се пакетираме,
а от ветреца-
почти настиваме.
Строиш ми вечер.
И толкоз зима.
Не слагаш точка.
Но точка има.