автор: Marta

детско стихотворение

Отидох веднъж на площад многолюден
и срещнах там кон, уморен и отруден.
Сред шум и сред смях, той тих, бледен беше,
с букет теменужки в копито стоеше.

И аз, наклоних се и питах шептейки -
- Простете, защо сте с вид на жалейка
сред този площад, с тъй унило лице,
тук всички се смеят, тук празнично е.
Празник е, значи, да забравим обидите,
дa забравим задачите, да бъдем щастливи!

Печалният кон печално въздъхна -
- Аз тук, на площада попадам за пръв път,
във делнични дни обикалям наоколо
и тегля каруца, дърва са ми стоката.
Внезапно реших да не съм под дървата,
юздата свалих, с теменужки в устата
и с новите дрехи, със леко сърце
се грабнах и ето ме тука, дете...
Така ми се щеше да видя зарята,
но няма и няма заря над нещата...
Така ми е мъчно, дойде да се връщам
да тегля каруцата. Все същото, същото...
И няма да дойда тук скоро отново,
все тъй ще работя, животът суров е,
и зная, зарята аз пак ще пропусна...
Разбра ли защо съм печален, навъсен?

Какво да му кажа? И има ли смисъл
от отговор празен, щом конят въздиша?

Поисках да тръгна, тъкмо взех си довиждане...
изтрещя над площада, светлина заприижда
и като отговор на голямо очакване
зарята бе приказна, зарята бе знакова.

Щастливият кон, а с него децата -
- Зарятааа! Урааа! - с възторг закрещяха.

И даже у някого да предизвика насмешка,
в тази история няма никаква грешка,
тя е за тези, които все теглят колата
и днес, тук дочакаха заря над нещата.



ПЕЧАЛЬНАЯ ЛОШАДЬ

Однажды я вышла на людную площадь
и там увидала печальную лошадь.
Средь шума и смеха тиха и бледна
С букетом фиалок стояла она.
Я ей поклонившись, шепнула: " Простите,
ответьте, прошу, отчего Вы грустите?
Сегодня ведь - праздник, а в праздник всегда
обида - не в счёт и беда - не беда!
Печальная лошадь, вздохнув, отвечала:
- Я нынче впервые на площадь попала.
В обычные дни я её обхожу -
тележку с дровами до ночи вожу.
Но я вдруг решила не жить из-под палки -
ушла от тележки, купила фиалки
и в новом пальто, позабыв про дела,
взяла и сегодня на площадь пришла...
Мне б очень хотелось дождаться салюта,
но только салюта... всё нет почему-то...
Как жаль, ведь пора за тележкой идти -
мне нужно вернуться домой к девяти.
Не скоро на площадь я выберусь снова,
всё буду работать и ждать выходного,
и, может быть, снова салют пропущу...
Вам ясно теперь, отчего я грущу? -
Что можно сказать? И что толку в ответе,
раз лошади плохо живётся на свете?
Хотела уйти. Распрощалась... И тут
над площадью с грохотом вспыхнул салют!
И, будто за все ожиданья в подарок,
салют был прекрасен и сказочно ярок!
Счастливая лошадь, а с ней детвора
в восторге кричали салюту: "У-ра!"
Пусть, кто-то услышав, не сдержит насмешки -
рассказ мой для тех, кто устал от тележки,
рассказ мой для тех, кто тележку везёт... -
Пускай же хоть в сказке ему повезёт!

Алексей Дмитриев