автор: angar

Често глас се чува,
след житейска драма:

- Църквата къде е -
никаква я няма!
От злодейска злоба
да ни защищава,
в дух на добродетел
да ни възпитава?

Как да съм съгласен -
та нали, за Бога,
всичко що се случва,
всичко е от Бога?
И когато някой
граби, бие, коли,
всичко туй се случва
с Божията воля?
Бог нарочно сякаш
жертвите подбира -
чисти и невинни
в мъки да умират.

И какво да каже
църквата тогава -
щом е Боже дело,
тя го одобрява.

И когато в храма
жертвите опяват,
божиите зверства
сякаш възхваляват.

Затова си казвам
със тъга голяма:
"Църквата е тука,
ала Бог го няма!"

---
От "Стихове със името на Бога".