автор: venipec

Нито толкова истинска.
Нито толкова свята.
Най-безумно измислена.
С най-безумно богатство-
всяка мисъл на хората
да умея да чувам.
И без грам отговорност...
Свободата не струва,
ако хорски езици
безпощадно те връзват.
Ако в клоните птиците
са наистина мъртви.
Ако слепи ключалки
като в гроб те затварят.
Истините са жалки,
щом стихът ти...не пари
като бич, като жупел,
като жареща клада
във душите на другите.
А в това е наградата.

Венцислава Симеонова