автор: gore6ta

Изобщо не знаеш
как ме докосваш-
с пръсти и устни
твориш чудеса,
как се оказваш
така надълбоко-
в самите недра
на ядрото -душа?
Спри да ревнуваш
от някакви други
почти избледняли
ръце и тела-
бяха кошмар,
налудничав спомен,
една неразумна
и кратка игра.
Безумно ме палиш,
разтварям се цяла,
в една безпощадна
и сладка нега.
Ти си Мъжът,
тебе обичам,
имаш ме цялата,
тук и сега.