автор: alisaseslisa

Аз винаги минавам
през неподходящи точки,
най-дългите обходи отбелязващи.
По склона лазя
и с тояжка лягам си
/за през нощта
поне да си запазя кожата/.

Една вселена ми шепти в ухото,
че раковините
са бавни ноти
в книгата на океана
и приказки на глас разказват
за котви, мачти и мечти.
И за солените пътеки
на сърцето
често,
дето ни задавят.
А после-
на пазара
за усмивки се отбивам,
прицелвам поглед
във сергийни шарености;
задръстени от лято
все по-обло
бликват спомени,
размити зад условно
златните си очертания...
Докато най-подир
и най-оловно
не представят Нему
сметките си…
Скритите!
И явните.
Тя. Сетната.
Най- утешителната.
И Той.
Най-застрашаващо обичаният….