автор: AGRESIVE

Детето ми осъди снощи Бог:
„Защо наказва хората?“, ме пита?
„Защо ги дави, праща им потоп?
Това е ЛОШО! Хората измират!“
А Бог - във Библията спи
и най-голямата му грижа -
дали човекът вярващ е ИЛИ
по своя воля иска да умира.
А моето дете е още малко,
без злоба, без излишни божества.
„Не прави Бог добро“ ми каза.
Как исках само Бог да защитя.
Но нещо във гърдите ме проряза.
Как може да е толкоз строг?
Написано е – хората наказва.
Убива си децата моя Бог!
Убива синовете си по светло,
Гнети сърцата им. Каква любов?
Как мога на детето си да кажа:
"Прави добро, но Бог ще е суров.
И ако някой ден реши, че от човека
по-долно нещо няма на света
той ще изтрие ВСИЧКО със дланта си мека
и след това ще бъде светлина".

Детето ми осъди снощи Бог!
И Библията някак си помръкна.
Остава ми надежда, че среднощ
в сърцето му любов ще се промъкне.
И някой ден, (защо пък не),
той сам ще види Божията святост.
Тогава знам, че сам ще разбере,
човешкото във таз библейска ярост.