автор: rumenaradeva

Малко сърдито човече,
на мен ли се сърдиш?
Скрито зад”” ъгъла”
думи по-тежки от камъни хвърляш...
Недей! Спри се малко човече.
Знаеш ли,
някога имах игра -
„Не се сърди, човече!“
И сърдех се, помня, и плачех...
„сръдла“ ми казваше мама...
Изворите( мои)мъдри и млади отлетяха....
Няма ги вече, няма, човече!
Станах „отворена книга“ -
„свещица-светлинка” останах!
Играта от детството помня.
и грижовните думи на мама -
„Животът сърдитите хора
със Забрава наказва!“