Да строшим на думите камъка
да открием нежност във тях.
Да счупим фалша на звуците
да намерим мелодия пак.
Тъмнината да разнищим до край
да просветне най-яркия блясък.
Да светлее и да пее щастлив
посивелия от тъга просЯк.
Много нежност загърбена има
в много бели щедри ръце..
Трябва ли просяк да бъда
щом заставам пред тебе с лице!?