автор: m_space

Когато някога успееш да простиш,
когато аз на себе си простя (едва ли...),
когато видя в твоите очи
пак музика от звездните хорали,
когато свършат тези зимни дни
след лятото, което не опазих,
ще те помоля за един единствен миг-
за една прегръдка
може и по залез...
Някога, когато прецениш,
когато нещо в теб се преобърне.
Някога, когато ми простиш...
Ще чакам.
Ще съм тук, да ме прегърнеш...