автор: ma_gi

Не и сега!
Не и отново!
Нека ме лъже проклетата,
че си неистина,
невярна болест
или престъпени клетви...
...че от очите ти –
сиво куршумени –
град ще се сипне,
ще ме попари,
а пренаситилата се лудост
с мъртва сълза
ще пожалиш...

И че сърцето –
сираче - скитниче –
пак ще се свие
от нова рана,
а всичките му
молби-молитви
в теб ще отекват
глухо
и празно...

Тя е луна
и какво ли разбира...
Скита самотно проклетата –
през долини
и през нощни баири
търси
любов да усети...

Не и сега!
Не и отново!
Лъже луната – завистница!
Но ще заспи.
И ще млъкне.

За Бога –
и да е вярно,
искам те!