автор: ivliter

Горещ летен ден. Дори на сянка е топло. Това е достатъчен повод за съседа, който възнамеряваше да окоси тревата в градината пред къщата, да се откаже от това си намерение. Той си е постлал под сянката на ореха, донесъл си е една изстудена бира от хладилника и се е отдал на мързела си. И на мене ми е горещо но събирам изсушеното сено на
пластове, защото по прогноза дават, че привечер може и да завали дъжд. Бързам да свърша работа, за да не отиде трудът ми напразно.
– Хайде, размърдай се, че ще настинеш в тази дебела сянка! – подвиквам му аз.
– Какво ти настиване!?Аз на сянка умирам от жега, а ти как издържаш, не знам.
– Свикнал съм! – лъжа го аз, защото на горещината не се свиква.
Не му е виновно времето на него, просто си го домързява, доколкото забелязвам. И докато продължавам да работя, се замислям за леността. Ако от мързела болеше, мнозина нямаше да са живи. Дните на трудолюбивите хора са изпълнени с дела, а на мързеливите само с добри намерения.
– Имам нужда от почивка, комшо, не може само да се работи! – провиква се от сянката съседът.
– Е, щом имаш, почивай! – отвръщам.
А си помислих, че най-добрата почивка е в труда. Когато сме изморени, трябва да сменим работата, а не да лентяйстваме. За мене най-трудното нещо е да не правиш нищо дълго време. Това е толкова уморително и отегчително! Мързелът е проклятието за човека, а не работата. Когато някой ти каже, че скучае, разбирай, че го мързи. В мързела се корени най-голямото прахосничество на човечеството на едно от най-ценните неща в живота – времето. Ленивият човек е тъжен, когато не прави нищо, но е още по тъжен, когато се налага да направи нещо. Лентяят ще го познаеш дори по походката. Той е съгласен да се започне някакво дело, но на следващия ден, не и в момента. Както се казва, на ленивата овца и собствената вълна й е в тежест.
От размисли за мързела, започва да ме домързява и мене и затова хвърлям вилата, и отивам да налея вода на животните, че в тази горещина, и на тях не им е лесно.