автор: yoro

От светлата страна на тъмнината
струи животът ти мъглите разпиляващ,
но пак зад рамката на тленноста позната
загледан жадно в силуетите оставаш.

Залъгваш се, че в себе си живееш,
а обитаваш постоянно чужда къща.
Вълната, с която не успя да се слееш
като делфин на сушата те връща.

Зад чужди мисли се прикриват сетивата
защото твоите са станали прозрачни.
Привидния покой се храни от тъгата
и прави всяка устременост непохватна.

Аз още мога да обичам - казваш плахо,
а се се надяваш все още да вярваш поне.
Закъснели птици да отлитнат не успяха,
не откриха лек за атрофирали криле.

Тежи и те превива връзката с ключове
ръждясали от търсенето на Вратата.
Събираш цял живот видения изгубени
от тъмната страна на светлината.