автор: bbobbibgbs70

Защото ме обичаше
и аз те обичах.
Ще те попитам само -
а сега... Накъде ?

Сънувам те. Понякога
те чувствам тук до себе си.
В дъжда те чувам.
С болката на делника -
красива като елегантен замък.
Красива като катедрала,
красива като мрамор.
Красива като есен златна,
красива, като думата брилянтна.
И затова изтрий тъгата, тя е тъмна
и се прости със тези сълзи.
Кажи на зимата - сега е пролет.
Виж самолета, чуй и този полет
и тъжна като капещ залез
не се събуждай повече.
Бъди безкрайна като вечен празник,
и вечна като топъл свещник.
Усмихната и влюбена,
закичена на самолета като
брошка. Със дирята му,
моля те обичай ме,
със моята любов
неизпълнимо - невъзможна.
А аз ще пия бавно вино от чешмата
и непоканен гостенин на твоя празник,
ще се усмихвам мокро на съдбата
направила очите ти без мен щастливи ...

2010
Боян СТАНИЛОВ