автор: ivliter

С мой приятел пътуваме с автомобил през слабо позната местност. Пейзажът е хълмист, с криволичеща малка рекичка в ниското. Идвали сме насам и друг път за гъби, но от друга посока.
– Ще можеш ли да се ориентираш оттук как да излезем на нашата ливада? – питам шофьора на джипа.
– Не съм сигурен, но се надявам. Онова високото дърво, дето се вижда на задния хълм, го виждахме и от другата страна.
Поглеждам часовника и му казвам:
– Вече би трябвало да сме там, а така и не знаем къде се намираме още.
Пред нас се появява разклон на пътя. Шофьорът спира и се колебае по кой да поемем.
– Ще стигнем по-бързо, ако отбием по десния – преценява той.
– Мислиш ли?
– Ами другият, по който съм минавал веднъж, е доста заобиколен. И има много завои. Оттук ще минем направо.
– Както прецениш – доверявам се на интуицията му аз.
Пътят по който отбихме постепенно се стесняваше и имаше силно разкаляни коловози. На няколко пъти забоксувахме и се наложи да включваме двойното предаване. Но най-лошото беше, че стигнахме сред гориста местност до нов разклон. Тук изобщо по нищо не можехме да се ориентираме накъде да караме.
– И сега? Накъде?
– Тръгваме по десния, пак, пък където ни отведе – не се колебае дълго приятелят ми.
Обаче се получи така, че пътят стигна до едно сечище, където вече никой не работеше и свършваше до там. Нямаше какво друго да направим, освен да обърнем и да се върнем назад. При обръщането, затънахме в кално място и загубихме много време, докато извадим машината от калта. С двойното предаване, с бутане, все пак успяхме, макар че заприличахме на прасета търкаляли се в кална локва.
Излязохме на разклона, където хванахме заобиколния път и тръгнахме по него. Стигнахме на заплануваното място доста късно. Все пак набрахме малко гъби, колкото да не кажем, че сме идвали напразно.
Прибрахме се на фарове. Като слязох от джипа, шофьорът ме попита:
– Какъв извод можем да си направим от днес?
– Изводът е, че познатият крив път, е по-кратък от непознатия прав.
– Съвършено правилно. Трябва да си го запиша. За друг път ще знаем.
„ Да. Хубаво е да го запомним“ – си казах аз, докато джипът се отдалечаваше.