автор: chocolate

И съм те мечтала.
И съм те страдала.
В очите ти се взирах, почти с отчаяние -
търсех знак.
Всеки път, когато се разминавахме, уж случайно -
от напрежение почти припадах.
Крачката ми се забавяше в очакване,
тялото – отмаляваше.
Не знам – любов ли беше или страст,
с друг – не ми е било така.
И когато отминаваше, неразбиращ ставащото -
идеше ми да извия от яд и необуздана жажда.
Ти и аз – на два различни тротоара,
всеки – в своя свят.
Ти – изплъзващ се в мъглата на самотата си;
аз – страдаща,.. страдаща и за двама ни,
неразбрана.
Гадаеща – какво ли би станало
ако един ден спра и те заприказвам -
за несбъднатите желания,
за томленията преболяли,
за миговете, изтляли покрай нас...
Може би тогава ще загатна с някакъв намек -
ще усетиш огънят, отвътре изгарящ ме.
И как съм те мечтала.
И как съм те страдала...
____________