автор: libra

Така си го представям,
ще се появиш от нищото
полека ще изплуваш,
може и да се здрачава
и тука свършвам да гадая
дали ще е спокойно ведро,
дали ще си с усмивка,
очите същото кафяво ли са
като в моите представи,
как точно ще си,
знам ли,
но ще те позная
по някакъв си мой начин,
и като дива гъска
пътя си на юг безгрешно
следваща без разум
компаса в мен към теб
ще се насочи
така ще те позная

ще е синьо...