автор: gorestled

В света пълен с грубост в излишък
и с безброй смръщени вежди,
в градината с цъфнали вишни,
търся покой и нова надежда.

Тук, над мене, всичко е чисто и бяло.
В клоните слънце наднича.
А времето? Времето сякаш е спряло.
Спирам и аз, и няма да тичам

да гоня безумни химери.
Ще гледам пчелите, как жужат в надпревара,
коя най-пълния цвят ще намери
и събере от него нектара.

И как паяк плете си дантели,
безразличен към всичко и всички.
А с най-нежните чувствени трели,
“Обичам те!”-казват си птички.

И как пеперуди се вихрят във танц,
макар че живот, отреден им е кратък.
Но те не пропускат този даден им шанс
да са щастливи до край, без остатък.

И мравчи керван ме полазва
забързан към своя мравуняк,
че е с празна след зимата пазва
и няма време за губене.

Стоя неподвижна.
Гост неканен съм тук.
Но толкова искам да виждам
тази картина и чувам дори най-тихия звук!

Че света е пълен с грубост в излишък
и с безброй свъсени вежди.
Но тук, в градината с цъфнали вишни,
намирам покой и нова надежда.