Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pazarluk
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13933

Онлайн са:
Анонимни: 440
ХуЛитери: 1
Всичко: 441

Онлайн сега:
:: pavlinag

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2021 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПоследното писмо [до Олга Юриевна]
раздел: Поезия
автор: tintiri

Вали. А когато бях млад, си мислех,
че не е дъждът,
а прозорецът плаче.
Тази нощ, колкото и да не ми се иска,
имам най-трудната на света задача.

Стъклото е студено
или челото ми е горещо,
не знам, а и дъхът всичко замъглява.
В такива моменти на човек му се ще да признае нещо,
дори да няма какво да признава.

Има една болка, странна и позната,
когато тъгуваш безспир по нещо желано,
но което реално го няма на земята
и не би могло да бъде,
и няма да стане.

А го тъгуваш вяло, смътно и неясно,
сякаш то се е случило или ще се случи,
и на душата ти е светло,
обаче гаснеш,
но ти е сладко, като вода от ручей.

На това португалците му викат заудàде.
Уважаема Олга Юриевна, позволете
да ви призная, че
мисля, че аз ви предадох,
защото започна да ме отпуска сърцето.

Няколко нощи започвам до вас писмото
и все не мога да му уцеля тона,
и късам, и хвърлям,
и муча като животно,
и меря разстоянието до плочките от балкона.

Не искам да си спомням за онзи януари.
Как ви открих внезапно
и какви врати заключих,
как влизах във всичките – с вас – киносценарии
и как океан от ручея се получи.

Изобщо не знаех къде съм,
защо съм,
навсякъде ме следваше вашата усмивка,
погледът изпод вежди, гласът ви... господи,
цял месец не дадох на душата почивка.

Знаете ли,
аз проследих всички ваши филми,
но не филмите гледах, а лицето, лицето...
партньорът ви говори, а аз зяпам как кимате...
и изцяло пропускам покрай себе си сюжета...

Знаете ли,
даже смятам най-честно да си кажа,
че имах по-високо мнение за руското сегашно кино,
а то еднопластови сюжети, еднопластови персонажи,
но вие, Олга Юриевна, бяхте и сте неотразима.

Макар и при вас,
да си призная честно,
видях да играете само два-три типажа
и бих ви пожелал роля, която да не ви е лесна,
както и сценарист, който да ви го каже.

Не искам да си спомням за онзи януари,
как ви откривах, какво изпозаключих,
за целия този световъртеж от сценарии
и за соления вкус
на сладкия ручей.

Мисля, че вече съм във фазата на раздразнението,
което доказва,
че сте ми още никак небезразлична,
и мисля, че хич не са ви нужни моите мнения
и въобще цялата категоричност.

А знаете ли, че и днес разговарях цял час,
без да имам предварително уговорена среща,
и разговарях, Олга Юриевна,
разбира се, с вас,
а вие простете, ако има нещо.

Аз от януари насам често гостувам в дома ви,
гледам ви в театъра,
запознавам се на стълбите,
слушам ви с китарата... всъщност потъвам
някъде в нещо, обсебен, погълнат.

А ето че и преди малко разговаряхме час,
без да имаме, разбира се, уговорена среща,
и сега съм до прозореца, и си мисля за вас,
и си мисля дали челото е студено
или стъклото – горещо.

Аз реших:
ще напиша специално за вас пиеса
и ще пратя сюжета в Сибир, в Далечния Изток.
Ще сте омъжена, с голяма дъщеря и една есен
ще изпитате силно заудàде към някакъв артист.

На сцената ще сте тъжна,
тихо ще пеете,
защото и песента вече съм ви написал,
и куче ще включа, и възрастен доктор – за да се смее...
далеч от всички... щом не може да сте ми близко...

Но ето че започна малко да ме отпуска
и се чувствам
като премигваща светлинка в мрака.
Пиесата аз ще си я преведа на руски
и може би ще я пратя на Олег Табаков.

Аз куче си взех още миналата година
и покрай него веднага най-важното научих
(из алеите пусти на местната Морска градина):
самотата идва
под формата на куче.


29-30 март 2015


Публикувано от anonimapokrifoff на 01.04.2015 @ 19:03:04 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   tintiri

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

18.06.2021 год. / 06:28:41 часа

добави твой текст
"Последното писмо [до Олга Юриевна]" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Последното писмо [до Олга Юриевна]
от Marta на 01.04.2015 @ 20:17:19
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Благодаря, че го написа - толкова чисто и честно, ли/рич/но. Четвъртото звучи и в послеписите...Извинявам се, че така надничам!


Re: Последното писмо [до Олга Юриевна]
от tintiri на 01.04.2015 @ 20:48:12
(Профил | Изпрати бележка) http://www.anapest.org/
Благодаря ти, Marta, за хубавите думи.
С последното ужасно се измъчих, но вече свърши и се отървах.

ПП. Апропо, то наистина е малко послепис целият цикъл - активно спрях да пиша поезия преди сигурно 15 години.

]


Re: Последното писмо [до Олга Юриевна]
от Marta на 19.03.2017 @ 20:02:20
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Така бяло, по Чеховски пак ми звучи, ти може да си се отказал да пишеш, но поезията не те оставила. Стои и чака...Кащанка :)

]