автор: kokilite

Сенки подвластни на времето
ровят се все във душата.
Колко нелепи случайности
сменят посоката трайно.

Има стремеж към красивото
дето пресича все граници.
Но да прескочим реалното
не е лъжица за всекиго.

Кой не се спира с възхита,
ако летежът висок е?!...
Но да достигнеш стремежите
трябва не само посока.

Трябва и обич ,и смелост
да полетиш със крилете си.
Трябва да вярваш,че можеш,
за да останеш ти цяла!

Сенки подвластни на времето
ровят се все във душата.
Как да надскочиш ти себе си?...
В полет да минеш ти граници!...