автор: omega

От мене – зимата студена,
за тебе – пролетния ден
и младостта ти съвършена
е моят стих несъвършен
/защо тъй рано бях роден,
а ти – тъй късно си родена?!/...

Най-лъчезарното момиче,
което срещам всеки ден,
навярно някого обича,
но някой друг, уви, не мен.

То има най-нежните пръсти
и погледа най-кадифен,
край него минавам на пръсти,
защото знам – не е за мен.

Разгледах въпроса прилежно
и тайно признах си, че в плен
съм аз на момичето нежно
без изход достоен за мен.

Отвсякъде с погледи мазни
на люде морални следен
разбирам сломен, че напразно
Амур долетял е при мен.

Но чуя ли как вън на двора
гласът му звъни, в миг смутен,
забравям и разум, и хора –
момичето властва над мен.

Срамувам се, хора добрички,
от моя позор несъмнен,
но въпреки всичко и всички
живее момичето в мен.