1.ОТВЪН И ТУК
Безвремието е отвън,
а аз съм в тази стая.
Тук няма смях.Тук няма сън.
Дали и аз съм тук?
Не зная...
Отвън:
бушуват бури.
Отвън:
вилнее страх.
Щом всичко се разтури,
остава прах...
Тук:
всичко е замряло
в Абсурда на сумрака-
махалото е спряло
а часовникът тик-така.
Отвън:
блестят неони:
реклами обещават,
и скверно съблазняват
хорските нагони.
Тук:
вече нямам нужда
от всички тез реклами;
таз стая ми е чужда:
аз тук съм гост неканен...
2.ПЕЧАЛНИ ЛЕГИОНИ
Къде отиват всички:
стотици,
милиони,
печални легиони?
Те бягат от гнездото,
усетили пожара,
що яде дървото;
те бягат от кошмара:
далече,
по-далече,
там дето слънце грее
и чуден
дъжд
вали;
живота тъй се стече;
веднъж се той живее;
а сякаш тук изтече
преди
да се роди...
3.ПОТОКЪТ
Тече,
тече,
бучи,
потокът тича,ври:
напред!;
стремглаво,хаотично...
Не чакай ред!
Тече,
тече,
тече...
След себе си влече
съдби.
И твоята е там,
нали?
Тече,
тече,
трещи,
и всичко се върти...
Кипеж!
Животът-кръстопът!
Кой път ще избереш?
Тече,
тече,
минава
и нищо не остава
от теб.
Потокът продължава:
напред!
И все напред!
4.НИХИЛИСТИЧНИ СТРОФИ
*
Зад Родовата памет
въобще недей се кри:
излишно ще те мами
велик че си;
не си!
Историята дава
примери безброй
за гордост,чест и слава;
но днеска ти си плява,
разбит си ти без бой
и тънеш във забрава...
*
Какво днес представляваш?
Модерен примитив!
Ти Дарвин потвърждаваш,
че нявга бил си див
(и още по- ще ставаш!).
Твърдиш че си божествен?
Това е невъзможно:
когато си естествен,
животно си безбожно!
*
Забравата ти носи
измамният покой:
напират в теб безброй
изпепеляващи въпроси...
Щом своя Бог убиеш,
веригите щом скъсаш,
остава празно...
Пиеш,
или започваш да се друсаш.
*
Безродни са полята
на нашите мечти;
полей ги със бензин
и клечката драсни:
ще разцъвти земята!
Светът свиреп изпсувай,
и всичко загърби;
в безвремието плувай!
Безвремие бъди!
5.НЕЧАКАНИ СЪЛЗИ
Нечакани сълзи.
Защо се ти разплака?
От вятъра,
или
от шепота във мрака?
Нечакани сълзи.
Сърцето те боли.
Защо?
Защо така
се дави то в тъга?
Нечакани сълзи
по твоето лице,
от твоето сърце...
Разплакан мъж си ти!
Нечакани сълзи:
тежи,
аз знам,
тежи
бетонното ни време;
индустрия кипи,
а ние стенем,
стенем...
6.ДЕТСКИ СМЯХ
Защо се смеете,деца?
Вий май че нещо не разбрахте,
и пред ръба на пропастта
тъй скудоумно проиграхте
своите крила...
Смехът ви:истеричен плач!;
безумие и неведение
прикрити,
в мимикрия
от холивудско поведение;
мечтите:
плоски медийни внушения;
стремленията ви:
падения...
Защо се смеете,деца?
Милиони
скорпиони
полазват вашите лица:
танцуват
Танцът на отровните жила;
смехът ви те въобще не чуват,
те хранят се с тъга
със страх и отчаяние...
Ловуват
вас,
деца:
за тях сте чудно препитание!
Ах,как се смеете,деца!
Смехът ви:
за слуха бръснач,
на разумът ви е палач;
гневът ви
крие той във здрач;
отвънка смях;
отвътре плач!
Вий пак се смеете,деца.
Дали от лудост,неведение,
или от страх и отчуждение?
Аз чувам хлипане в нощта:
смехът по време на безвремие...
7.ПОХВАЛНО СЛОВО
Безвремието е навред
(дори и в тази стая).
Строим от хаос ред;
с надежда дирим Рая.
Достигаме покой
когато спиме само;
извън съня:порой
от лустро и измами.
Живеем абстинентно:
в живота пристрастени,
но дреме в нас латентно,
хищно отчуждение.
Към някой се стремиме,
когото да обичаме
(но често пепелиме
сърцата си в себичие).
Човешката история:
възходи и падения;
астрална оратория
от време и безвремия;
крещяща дисхармония
от кич и сътресения;
фекална космогония
с божествени творения;
гениалност и деменция;
упадък/апогей...
Важи една сентенция
за всичко:
Panta rhei !