автор: 6ureia

1.ОТВЪН И ТУК

Безвремието е отвън,
а аз съм в тази стая.
Тук няма смях.Тук няма сън.
Дали и аз съм тук?
Не зная...

Отвън:
       бушуват бури.
Отвън:
       вилнее страх.
       Щом всичко се разтури,
       остава прах...
Тук:
    всичко е замряло
    в Абсурда на сумрака-
    махалото е спряло
    а часовникът тик-така.
Отвън:
       блестят неони:
       реклами обещават,
       и скверно съблазняват
       хорските нагони.
Тук:
    вече нямам нужда
    от всички тез реклами;
    таз стая ми е чужда:
    аз тук съм гост неканен...


2.ПЕЧАЛНИ ЛЕГИОНИ

Къде отиват всички:
стотици,
         милиони,
печални легиони?
Те бягат от гнездото,
усетили пожара,
що яде дървото;
те бягат от кошмара:
далече,
       по-далече,
там дето слънце грее
и чуден
         дъжд
             вали;
живота тъй се стече;
веднъж се той живее;
а сякаш тук изтече
преди
      да се роди...


3.ПОТОКЪТ

Тече,
      тече,
            бучи,
потокът тича,ври:
напред!;
стремглаво,хаотично...
Не чакай ред!

Тече,
      тече,
            тече...
След себе си влече
съдби.
И твоята е там,
нали?

Тече,
      тече,
            трещи,
и всичко се върти...
Кипеж!
Животът-кръстопът!
Кой път ще избереш?

Тече,
      тече,
            минава
и нищо не остава
от теб.
Потокът продължава:
напред!

И все напред!


4.НИХИЛИСТИЧНИ СТРОФИ
            
            *
Зад Родовата памет
въобще недей се кри:
излишно ще те мами
велик че си;
не си!

Историята дава
примери безброй
за гордост,чест и слава;
но днеска ти си плява,
разбит си ти без бой
и тънеш във забрава...
            *
Какво днес представляваш?
Модерен примитив!
Ти Дарвин потвърждаваш,
че нявга бил си див
(и още по- ще ставаш!).

Твърдиш че си божествен?
Това е невъзможно:
когато си естествен,
животно си безбожно!
            *
Забравата ти носи
измамният покой:
напират в теб безброй
изпепеляващи въпроси...

Щом своя Бог убиеш,
веригите щом скъсаш,
остава празно...
                   Пиеш,
или започваш да се друсаш.
            *
Безродни са полята
на нашите мечти;
полей ги със бензин
и клечката драсни:
ще разцъвти земята!

Светът свиреп изпсувай,
и всичко загърби;
в безвремието плувай!
Безвремие бъди!


5.НЕЧАКАНИ СЪЛЗИ

Нечакани сълзи.
Защо се ти разплака?
От вятъра,
             или
от шепота във мрака?

Нечакани сълзи.
Сърцето те боли.
Защо?
      Защо така
се дави то в тъга?

Нечакани сълзи
по твоето лице,
от твоето сърце...
Разплакан мъж си ти!

Нечакани сълзи:
тежи,
      аз знам,
                тежи
бетонното ни време;
индустрия кипи,
а ние стенем,
                  стенем...

            
6.ДЕТСКИ СМЯХ

Защо се смеете,деца?
Вий май че нещо не разбрахте,
и пред ръба на пропастта
тъй скудоумно проиграхте
своите крила...
Смехът ви:истеричен плач!;
безумие и неведение
прикрити,
в мимикрия
от холивудско поведение;
мечтите:
плоски медийни внушения;
стремленията ви:
падения...

Защо се смеете,деца?
Милиони
скорпиони
полазват вашите лица:
танцуват
Танцът на отровните жила;
смехът ви те въобще не чуват,
те хранят се с тъга
със страх и отчаяние...
Ловуват
         вас,
            деца:
за тях сте чудно препитание!

Ах,как се смеете,деца!
Смехът ви:
за слуха бръснач,
на разумът ви е палач;
гневът ви
крие той във здрач;
отвънка смях;
отвътре плач!

Вий пак се смеете,деца.
Дали от лудост,неведение,
или от страх и отчуждение?
Аз чувам хлипане в нощта:
смехът по време на безвремие...


7.ПОХВАЛНО СЛОВО

Безвремието е навред
(дори и в тази стая).
Строим от хаос ред;
с надежда дирим Рая.
Достигаме покой
когато спиме само;
извън съня:порой
от лустро и измами.
Живеем абстинентно:
в живота пристрастени,
но дреме в нас латентно,
хищно отчуждение.
Към някой се стремиме,
когото да обичаме
(но често пепелиме
сърцата си в себичие).
Човешката история:
възходи и падения;
астрална оратория
от време и безвремия;
крещяща дисхармония
от кич и сътресения;
фекална космогония
с божествени творения;
гениалност и деменция;
упадък/апогей...
Важи една сентенция
за всичко:
Panta rhei !