автор: wingless

Тъмен пръстен изпълнил небето
тласкан вяло от вятър бездомен,
днес понесе последният спомен
по безкрайния ръб на сърцето.

Спряло в края на всички раздели
извървяни от “не” и от “да”,
в мълчаливите птичи гнезда
свили зимните дни опустели.

Теб те нямаше в всички сезони,
като цвят на разцъфнала вишна
сплела пролет от снежните клони.
Но кажи ми,не си ли излишна?