Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Когато някога, поне веднъж пред себе си призная,
че липсата ти ме убива бавно
и спра да се оправдавам с липса на време
и с наличието на разни обстоятелства. И съзнанието, пияното, спре да се терзае
от спомените за теб
(и за всяка една отделна част от тялото ти),
(особено ръцете, ласкавите, докосващи всички места и състояния
на онази, блуждаеща в мен душа) -
дали ще съм осъзнал - какво жаля – за Ада или за Рая;
това, че оцеляхме, с всичко около нас – на мястото си,
но в нас – празно;
или че една част от животът ни свърши,
а друга една – съвсем спря;
че Любовта, като бездомно куче, неприбрана скимти около нас
и драска по вратата,..
и плаче...
Когато някога, поне веднъж пред себе си призная,
какво би станало в един друг възможен вариант на разноликата съдба,
или поне – както аз съм си го представял,
(а ти - надявам се).
И как ли бих оцелял, когато всичко се изкриви неподражаемо,
и всеки тръгне в другия да се спасява,
и да осмисля настоящето?!
(И колко от настоящето, което харесвахме и двамата,
ще ни е изоставило?!)
А Любовта – бледа сянка на някаква откъсната реалност,
разочарована, с прекършени крила
от усилия и преживени крайности -
дори не плаче.
Дори и не чака...
Публикувано от aurora на 18.03.2015 @ 09:41:16
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 2
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Опит за признание" | Вход | 3 коментара (9 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Опит за признание от giro на 18.03.2015 @ 12:31:57 (Профил | Изпрати бележка) | тежко се чете - повече изтъркани думи и банални метафори отдавна не бях чел в едно стихо... и все пак: поздравления за споделената искреност!
поздрав, киро |
Re: Опит за признание от Markoni55 на 18.03.2015 @ 12:45:35 (Профил | Изпрати бележка) | Е, малко рязко си влязъл. Не мислиш ли, че от оригиналничене и търсене на нови неизтъркани метафори поезията напоследък е станала толкова изчанчена, че е трудно в еквилибристиката от нищо не значещи, но оригинални думички, да усетиш има ли поезия...Аз обичам тази тихо стелеща се многословност на Плъки. Малко ми развали усещането, ама понеже те познавам и зная, че си див петел, но си искрен...ще го преживея.
Наздраве! |
]
Re: Опит за признание от giro на 18.03.2015 @ 13:09:11 (Профил | Изпрати бележка) | че липсата ти ме убива бавно
И съзнанието, пияното, спре да се терзае
от спомените за теб
...ръцете, ласкавите, докосващи всички места...
какво жаля – за Ада или за Рая;
но в нас – празно;
Любовта, като бездомно куче
разноликата съдба,
...Любовта – бледа сянка на някаква откъсната реалност,
разочарована, с прекършени крила...
Ваня, това ли харесваш? Според мен си много мил човек и защото познаваш автора, споделяш преживяванията и искреността му зад думите... но аз не го познавам, само го чета 4и ми идва тегаво...
но, да, диване съм, та затова и мъничко груб, но не целя да обидя, а само по-остро и нелицемерно да си кажа мнението, когато го искат - нали коментарите са разрешени!
хубав ден за теб и за автора!
дано се видим на бала, очаквам с нетърпение!
големи поздрави, Киро |
]
]
Re: Опит за признание от giro на 19.03.2015 @ 13:52:29 (Профил | Изпрати бележка) | бих опитал много неща, защото и много неща съм опитвал, но едно не бих опитал никога - да стигна някой друг! стремежът към това е оспорване на чуждата уникалност, а при теб, изглежда по твоето собствено мнение, тя е недостижима...
поздрави, киро |
]
Re: Опит за признание от Markoni55 на 18.03.2015 @ 12:41:18 (Профил | Изпрати бележка) | че Любовта, като бездомно куче, неприбрана скимти около нас
и драска по вратата,..
и плаче...
Ех, Плъки, никой не знае...можеше да направиш дом сърцето си за псето, и то да се окаже поредната кучка пресякла живота ти...Никой не знае, но спомените за онези мигове, са онова, което ни крепи...и най-хубавото е,че макар и болезнени, все пак сме ги преживели и имаме... |
] | |