автор: windi

Странно някак
се римуват
тия две понятия.
А крилатите мечти,
дето ни вълнуват,
изхабяват се почти,
докато се бъхтим
от зори до мрак
в младите години.
Бързо и незнайно как
после идва старостта
и отнема сили.
И тогава за света
нещичко
разбираме:
не е все едно кога
но един ден умираме.
Любовта и мъдростта
ни отварят бъдното,
злобата и завистта
водят към отвъдното.
Но дано на оня свят
Бог прости на грешните.
И дано да няма Ад.
Ех, мечти човешки.