Ще бъде просто Любов – каквото и да означава.
И няма да е приказно и безкрайно.
Нито ще е объркано и тайнствено, пълно с недоказаности -
като в евтин булеварден роман.
И двамата ще знаем – какво точно искаме. И ще го правим.
Ще се разбираме само с поглед;
думите – ще ги избягваме – обвързват, знаеш...
Ще бъде просто част от съдбата на двама ни.
Временно – както всичко останало.
Но не и малко, отчаяно бягство
в гонене на изплъзващите ни се трошици щастие;
не забързано, разпътно пречупване на границите, тъжно в края на есента,
помъдряло и изпълнено с реалности;
не поредното, първично задоволяване на някаква смътна жажда,
обсебила ни внезапно -
това вече сме го правили и правили...
И няма да е дива страст,
разтърсила предателски телата ни,
на която несъзнателно сме се поддали;
няма да е наваксване на пропуснатото по пътя извървян;
няма да е запълване на липси и празнота -
с това толкова пъти сме се оправдавали,
че вече и аз не си го прощавам...
Ще е просто Любов.
И какво означава – ще знаем.