автор: milcho

Ха на бас Райсън, че няма да се сетиш за какво става дума в тая история. Не, не е за някой арабин, макар, че съм ходил и по тия места. Да, Зинка, римува се с боза, но не става дума за боза, макар, че за бозата това е друга история
– нали дядо ми с търговия на боза и мекици се е прехранвал, когато се е преселил в София през 20-те години. И е продавал с гюма боза на славистите футболисти и запалянковци. Та затова той си беше винаги от Славия дядо. Аз като, станах от ЦДНА все се опитвах да го уговоря да се откаже от Славия и да стане като мен и татко от ЦДНА, но той не рачи. За Славия си беше до края и все се ядосваше, като купуваше сутрин с чайника боза и кифли осмици от отсрещната будка до спирката на тролея до баня „Мадара”: – Тия, казваше, не знаят за правят боза, се подсмихваше, много гъста я правят. Аз като и сипех в гюма по един-два литра вода от чешмата и си беше таман – и пивка и сладка. А иначе тогава, Райсън имаше няколко вида боза. Отивам, аз в сладкарница „Малина” до кино „Иван Вазов” дето продаваха пасти и боза и като кажа една боза ме питат, каква - нормална, сладка или резлива. Нормалната си беше разредена нормално, сладката беше пресна боза, а резливата беше вече престояла няколко дни и съответно леко ферментирала и възкисела. Но за пиячите на боза резливата беше предпочитана, понеже от нея ти се замайваше леко главата – нали все пак при ферментацията бозата леко се спиртосваше, като младо вино шира. Аз тогава не обичах резлива боза, а пък сега такава няма. Сега я правят с подсладител-аспартам и не може да ферментира – направо се скапва, ако престои. Тогава, казваше дядо, ако те хванат стражарите и акцизните, че продаваш боза със захарин направо те одират от глоба и ти конфискуват гюма. И фалираш. Та затова радомирската боза е имала слава на баш боза – чиста работа.

Но историята за резата е друга – в нея има и полза накрая. Нали Илята ми казваше, че разказите които пишеш Милчо, трябва винаги да свършват с поука накрая. И друго казваше, да не пиша разкази и още повече да не ги издавам. Но, слуша ли някой. Та ми се иска да споделя с Вас тази история-рецепта за резата. Става дума за лек.

В четвърто отделение всички деца едно от друго се заразихме и преболедувахме жълтеница. Та и аз я прекарах тази болест, на която сега и викат хепатит-А или хепатит-Б и т.н., а тогава си беше проста жълтеница и толкоз. Имаше и морбили, и коклюш и „племония” и други там настинки и инфлуенции, но от тая болест най-много подкярих, зер стоях си у дома почти месец под карантина не ходих на училище и изчетох куп книжлета по астрономия. Май от тогава и станах астроном. Тогава нямаше грип. Имаше само прости настинки и вдигнеш ли температура, 37-38 градуса си оставаш в къщи. Няма бележки, няма извинения, рай по цял ден се излежаваш и си четеш, Граф Монге Кристо, Капитан Немо, Оцеола и препускаш по прериите и пампасите, както сега Атрею от „Приказка без край”.

Но как се започна това „блаженство”. Един ден баба ми Донка, моя най-ревностен почитател и съдник ме загледа сутринта в очите: -Ами ти си много прежълтял бе, Милчо, да не си нещо отзебнал (това пояснявам по нейния цветущ житушки език означаваше, че може би да съм настинал). У мен веднага се появи надежда, че този ден може да отърва училището и още повече запримигвах и направих физиономия на рицаря на печалния образ. -Пенке, продължи баба, Милчо е нещо болен пак, като се обърна към майка ми, която се стягаше за работа. Майка ми, която ми знаеше номерата, пък и бързаше, заяви: -Да отива на училище и да не се мотае и да закъснява и затвори вратата след себе си. Баба, която беше загубила син на моята възраст, трепереше над мен и не остави работата така. Изпрати ме на училище разбира се, но ме чакаше след часовете да се върна и беше разузнала, за жълтеницата, която се ширеше сред моите съученици, Петко, Стоянчо, Данчо и др., които я караха в момента или бяха я вече прекарали. Едва дочака майка ми да се върне от работа и ме подкараха при нашия семеен лекар д-р Христо Сеизов, който имаше кабинет на ул. Витоша да ме прегледа. Голяма работа беше тоя д-р Сеизов – на него дължа здравето и живата си в голяма степен много пъти. От какво ли не ме е лекувал и само, като му се обади майка ми по телефона и веднага идва у дома. Преглеждаше ме с поздрав: - Как е аероинженера? Така ме беше запомнил, понеже като ме питаше какъв искам да стана и ние с Петко, моя съсед връстник и пръв приятел си бяхме казали, че ще станем, като Ян Бибиян – аероинженери.

Д-р Сеизов си имаше в кабинета и малка лаборатория и направо те тестваше на място. Изсипа от урината ми в една епруветка, добави някакъв химикал и я разклати. Течността посиня, пресече си и се утаи. Жълтеница, каза Сеизов. Предписа лекарства и каза че трябва да пазя карантина. Майка ми и баба посърнаха и ме поведоха за ръка обратно в къщи. Аз бях много радостен и на всички срещнати хлапета от кварталната банда се хвалех, че съм болен от жълтеница. На входа на нашата коперация, срещнах приятеля ми Петко който живееше над нас и веднага му се похвалих, че съм болен от жълтеница. Той ме погледна със завист и каза: Е и аз бях болен, но майка ми ме излекува. И това беше. Д-р Сеизов започна да идва всеки ден на посещение у нас, но аз все повече пожълтявах, и урината ми стана като тъмна бира. Тогава баба се зае сериозно с мен и отиде при Петковата майка - скромната и добра аптекарка леля Надежда. Като се върна каза, че лекарството с което е излекувала Петко не било от аптеката, а някакъв народен лек – реза, който колячите в софийската кланицата продавали на ръка.

Нали знаеш Райсън, къде е софийската кланица? Там срещу централни гробища. Там колеха добитъка и снабдяваха София с месо. Кокалите тогава ги горяха, пък и болните животни в крематориума към кланицата. Като отивахме с баба на гробищата, на помен на нейното синче Николайчо, се задушавах от тази миризма. Добре че кланицата се сви до мизерния сега месокомбинат „Родопа” и закриха крематориума.
Сега да ти е кеф да си седиш в гробищата благодат. Сядам си на пейката и чист въздух- направо санаториум и си разговарям с баба, майка, татко и дядо. –Ех, казвам, бабче, помниш ли като ме излекува с резата от жълтеницата за 3 дни? Баба мълчи и се подсмихва, като житушка джоконда. А всъщност стиска зъби и не си отваря устата, понеже зъбите и бяха ужасни и едва като си направи чене се очовечи. Майка пък все си ме гледа тревожно и напрегнато и ми се чуди. –Ех Милче, си казва, остаря, а акъла ти все още не идва. Нейсе.

И на сутринта баба става, рано и с първия трамвай в Орландовци в кланицата. Там намира коляч на добитък, крави и волове, който и продава, завито в едно парче вестник няколко ръждиви твърди като камъчета парченца реза.Това, и казал, е лекарство против жълтеница. Среща се на 1000 добичета в едно, в черния дроб, затова е и така скъпо. Не знам колко беше платила баба за тия 50-тина грама. Счукваш го, казал, в хаванче на ситно, на прах и изстискваш в една винена чаша един лимон и допълваш с бял пелин – вино. Нека го пие 3 дни по 1 лъжица сутрин рано в 5 часа и ще се излекува. -Това е резата, каза баба и намери и лимон (тогава това не беше като сега, с лимоните, но тя намери) и вино от бял пелин намери и на следващата сутрин ме събудиха с майка, рано сутринта по тъмно и ми дадоха една супена лъжица от този лек. На вкус нищо неприятно, дори от пелина леко сладнеше.
След около седмица болен вече бях съвсем жлътнал, и урината ми беше като „Каменица” тъмно. Идваха и лекари от поликлиниката, залепиха карантина на вратата. Сеизов и той ме навестяваше със съветите си да ям храна „Лека, млечна – течна” но работите вървяха на зле. Витамин „Це” и други там купешки илачи не помагаха.

И си нямате на представа: в 5 часа след обяд, като изпих от резата урината ми беше като светло пиво „Астика”! Никой не можеше да повярва. Само от една супена лъжица от този лек.
Майка веднага препусна до д-р Сеизов и му показа урината, той направил съответния тест и заявил – това не може да е урината на Милчо. Това е почти напълно нормална урина. Няма и следа от жълтеница или по скоро само леки следи. Да се чуди Бог.
Тогава майка му казала за резата. –Да чували сме за този лек, казал доктора, и повдигнал рамене. Следващите два дни допих останалата част от чашата с резата с пелина и лимона и дори това което остана го довърших на четвъртата сутрин.
И с жълтеницата приключихме. Ето вече на кои години съм и да чукна на дърво нямам проблеми с жълтеницата. Питал съм и лекари и лечители - нямат обяснение. Вероятно, казват, резата е нещо като имунитет, който си изграждат добичетата които преболедуват от кравешка жълтеница. И се натрупва тази реза в черния дроб на кравите. И после действа н на човек и го предпазва. И то как - от раз Райсън.

Това е и ползата от тази история, да не дава Господ да се разболее човек от жълтеница, но както чувам и чета тук-там пак е плъзнала тази болест. В случая майката й е реза. Само, че не знам къде сега ще се намери кланица, и колячи, а и баба ми я няма.

А от бозата Райсън и Зинка, на дядо лявата му ръка беше с 5-6 сантиметра по дълга от дясната. От носенето на гюма с бозата. Затова в центъра на Радомир има паметник на бозаджията който носи гюм. Само не съм бил там да му премеря лявата и дясната ръка на паметника. Ако лявата му ръка не е по дълга с 6-5 сантиметра трябва да го преправим. Майка ми също преправяше ризите на дядо, и подгъваше десния му ръкав с 5-6 сантиметра, за да не стърчи.

Милчо Кирилов

София, 2015-03-26 04:56 ЕЕТ