автор: gringo

Това се случи толкова отдавна…
На клон зелен бе кацнало врабче –
приведох се аз към земята бавно
и вдигнах тежко тухлено парче.

Дъх притаил, примъкнах се наблизо,
замахнах рязко – чу се удар тъп,
предсмъртен писък свода син прониза
и падна птичката в прахта по гръб.

А аз, ръце отпуснал, сякаш чужди,
стоях сломен и питах се какво
превърна мен – едно дете, без нужда,
в жестоко кръвожадно същество.

Но в мъртвите очи напразно гледах,
напразно дирех отговор от тях –
убийството бе моята победа,
на дните детски – първият ми грях.

--- --- --- --- --- --- --- --- ---- --- --- ---

Дете тогава бях. Но в ярост дива
заблъска ли пак моето сърце
и тъмен глас ми зашепти: „Убивай!”,
отново виждам мъртвото телце.

И вдигнатият ми юмрук застива,
внезапно спрян от спомена парлив
и аз обръщам гръб, и си отивам –
и кротък, и смирен, и мълчалив.

--- --- --- --- --- --- --- --- --- --- --- ---

Това се случи толкова отдавна…
Ала ще виждам малкото момче
до сетния си ден как крачи бавно -
в ръце понесло мъртвото врабче.