автор: idan

Отдавна отмина
мъгливият ден,
в ранния следобяд,
тогава роди се
отроче от мъжки пол!

През много игри
щуротии-лишения,
отговорности-задължения,
смях-забавления,
палаво детсвото мина.

Тинейджъри нямаше,
юноши бяхме, учихме,
красиви-силни растяхме,
неусетно възмъжахме,
деца красиви родихме!

За съжаление място няма,
та нали нямаше да съм аз
и все пак
стига да може,
променил бих много.

"Детето" още е в мен,
с много надежда и вяра
гледам напред!
дано времето стигне!
дано!