автор: sineva

Намерих
древна амфора -
със следи
по нея
от хиляди
години -

всеки ден
от изчезналите векове,
с ръката си е сложил
мъничка прашинка
вечност.
А този, който
майсторски те е изваял
от пръстта
и ти е подарил живот,
сигурно
на пръст е станал.
Но ти е вдъхнал
своя дух.
Сега си тук,
и чрез него
ни говориш,
а цветето с което
си окичена,
не е увяхнало
през вековете
и така ухае на любов.