 |  Нека не крием от себе си факта -
живеем в разкошна мизерия.
Творбите отдавна са актове -
сухи и преднамерени.
Няма какво да се лъжем -
ние сме си резултати.
Тъжно е, ала сме длъжни
да водим финални дебати.
Честно да си признаем -
схема е нашият етос.
Окултурени чертаем
душевността възприета.
Да си го кажем направо -
мислим, но наизуст.
И тази отминала слава
си е оазис, но пуст.
И за да бъдем и точни
(както прекрасно умеем!)
ние сме твърде порочни,
за да твърдим, че живеем.
Публикувано от aurora на 09.03.2015 @ 13:19:59
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 1
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Самопризнание" | Вход | 5 коментара (21 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Самопризнание
от daro на 09.03.2015 @ 14:14:11
(Профил | Изпрати бележка) | "Нека не крием от себе си факта"," да не се лъжем, да си признаем, да
си кажем направо", "да бъдем и точни (както прекрасно умеем!)"...
каква "убийствена" ирония, спрямо разкроения етос, разговарящ на
папагалчест език... и да направиш самопризнание, да се поставиш
отпред, означава, че не се захласваш по прическата си в
огледалото(както в това сме перфектни!), а се вглеждаш в изминат
път, отдъхвайки за малко, като отражение и отговорност пред
Огледалността...
Поздравявам те за дързостта - тя е безжалостна и пряма, за разлика
от емоционалните личностно-поетични и етични колебания! :)
...предполагам, че коментаросите към текста ти ще са оскъдни
поради... ти си знаеш ;)
Светъл ден! :)
(.) |
Re: Самопризнание
от ehnaton на 09.03.2015 @ 14:25:32
(Профил | Изпрати бележка) | Още по-голяма ирония има в това, че ако се вгледаш внимателно ще видиш, че дори в самото това самопризнание има поза на дръзка самосъзнателност, което от друга страна е обаче само още едно препотвърждение на схматизирания ни етос, от който почти няма измъкване, на безднадеждното опорочаване и "влогичасване" на умовете и сърцата ни - влогичасване привидно противно на "личностно-поетичните и етични колебания", които са по-често срещаното отклонение, но все в рамките главното отклонение, на същата "възприета душевност".
Благодаря за коментара, даро! |
]
Re: Самопризнание
от Markoni55 на 09.03.2015 @ 17:10:32
(Профил | Изпрати бележка) | | тъжно и болезнено, но факт, за съжаление... |
Re: Самопризнание
от daro на 10.03.2015 @ 07:43:10
(Профил | Изпрати бележка) | прочетох с интерес очерка ти - просветна надежда! :)
...виждам и стихото ти, че е отражение от полемиките, които в
мнозинството са си " разкошна мизерия" и мисли "наизуст" ;)
...когато словесните мастурбации заемат върха на самоизявата и
вътрешночерепните пространства са побрали повече бетон от
защитния саркофаг в Чернобил, личностните проявления се
ограничават до цинизъм и "сделано в СССР" :)... и няма да се
замислят за тайните на сфинкса... или най-много да го оприличат
на прасе, т.е. на... си ;)
Осветен ден!
(.) |
Re: Самопризнание
от angar на 10.03.2015 @ 14:11:27
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Ехнатон, самопризнанието би трябвало да е от първо лице единствено число.
Защото кои сте това "ние", т.е. вие? От името на кои говориш, кой те е упълномощил? От името на ХуЛитерите ли, на поколението си ли, на целия български народ ли, а защо не и от името на целия ЕС?
Да ти го кажа направо - говориш, но наизуст.
Защото много хора сигурно не умеят като вас да са прекрасно точни, но не са твърде порочни, и - каква наглост! - сигурно и твърдят, че живеят. |
Re: Самопризнание
от ehnaton на 10.03.2015 @ 14:31:02
(Профил | Изпрати бележка) | Прощавайте, Ангар и всички други, които се чувстват засегнати от първото лице множествено число!
Да приемем, че говоря от името на порочните, а не твърде порочните моля великодушно да ми простят, че ги вкарах в казана с нечистотиите. |
]
Re: Самопризнание
от daro на 10.03.2015 @ 16:04:27
(Профил | Изпрати бележка) | Ангар, не може ли един автор да направи признание пред себе си от
името на неговото поколение, така както го усеща... при това не
само, че не се изключва от него, а се изправя лице в лице с
отговорността "... да водим финални дебати." "Самопризнание" е
по-скоро тревога за пропуснатото, опошленото от схеми съзнание
базирано единствено на логични аргументи и обречените на
тотална разруха извечни ценности на духовността(не на религиозността!),
които не са национални притежания, нито имат географска
неприкосновеност, защото са общочовешки.
И последно - в този сайт се пишат и публикуват творби, а не
заявления пред държавни институции, зад което авторите застават
със своя морал и убеждения.
И са свободни да пишат, без да насилват душите на другите -
обидните персонални квалификации са слабост и нахалство,
граничещо до наглост, когато се натрупват.
Спокойна вечер!
(.)
|
]
Re: Самопризнание
от ehnaton на 11.03.2015 @ 08:56:37
(Профил | Изпрати бележка) | | Де да беше едно поколение... епоха, от името на цяла историческа епоха правя това самопризнание и който го приема твърде лично, значи си има някакви свпи лични съображения, които нямат отношение към темата. |
]
Re: Самопризнание
от daro на 11.03.2015 @ 09:19:54
(Профил | Изпрати бележка) | :) имах предвид принципа... че е възможно, без да се изискват
"пълномощия", когато изразяваме видимости на съвремие, периоди,
епохи и т.н.
и въпроси от типа "От името на кои говориш, кой те
е упълномощил?" е рефлекс от минало цензуриране - в конкретния
случай си е бетонирано убеждение... но и това е безспорно, негово
право.
(.)
|
]
Re: Самопризнание
от ehnaton на 11.03.2015 @ 14:12:07
(Профил | Изпрати бележка) | Разбрах те отначалото, да, просто уточних, както прекрасно умея :)
И, не, ако следваме неумолимата логика, изявена в този коментар на Ангар, не е нито мое право да говоря от името на всички, нито негово право да ме цензурира, при което, както излиза, той сам влиза в противоречие. Истината тук е проста директива - само партията-майка има право да говори от името на всички и да цензурира всички, които дръзват да говорят дори само от свое име, защото само тя знае кое е добро за бъдните поколения и само тя може да построи съвършения строй. Всяко лично мнение е строго забранено и тежко наказуемо, ако в него бъде усетен дори полъх на възпрепятстване на строителството. |
]
Re: Самопризнание
от daro на 12.03.2015 @ 07:47:36
(Профил | Изпрати бележка) | ... и ако следваме неумолимата логика, би следвало да попитаме -
кой го избра за законодател, че да изисква или вменява изисквания
за пълномощно преди и след изявата на творческите потенциали?
Изкуството е свобода - това за "тоталните" хора е заплаха!
...отнемането и опита за заличаването на Висшата Власт, утвърди
доктрините на вищегласието, като "бащи на народите" и така
поддържаше статуквото... включително и в творческите организации
...но нямаха власт над отделните души, защото не знаеха - що е
Любовта
(не че сега знаят... нито ще разберат - твърде късно е за
отминаващата преходност) :)
(.)
|
]
Re: Самопризнание
от ehnaton на 12.03.2015 @ 09:30:34
(Профил | Изпрати бележка) | | Е, да не бъдем чак толкова крайни и да поприключим, викам, тази политобагрена дискусия с вярата, че в крайна сметка дорде мърда за човека има надежда - да си припомним, например, че и Горки е плачел, виждайки ужасите, които е трябвало да възхвалява и Вапцаровия обесник е пеел с посинелите си устни. |
]
Re: Самопризнание
от daro на 12.03.2015 @ 10:28:24
(Профил | Изпрати бележка) | добре... приключвам с това - изключенията не определят облика на
мимикрията - те са стъпала от развитието :) |
]
Re: Самопризнание
от angar на 26.03.2015 @ 09:00:34
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Я, каква дискусия са направили Даро и Ехнатон по повод моя коментар! Ополитизираха го.
А моят коментар беше само литературен, или по-скоро насочен само към етиката.
Смисълът му беше, че когато авторът говори хубави неща, чудесно е, благородно е ако тези хубави, достойни неща приписва и на другите. Но когато изрежда недостатъци, не е етично да ги приписва и на други.
И в случая не Ангар, е този който упреква и обвинява, не Ангар се изживява като съдник; напротив - като съдник се изживява авторът на стихотворението. Той твърди, че
"живеем в разкошна мизерия, че творбите ни са сухи и преднамерени (това "преднамерени" е особено неприятно, то намеква и за нечестност), че схема е нашият етос, че мислим наизуст и сме твърде порочни".
Заглавието на стихотворението е "Самопризнание". Но тези, на които творбите са преднамерени (предполагам всич
ки пишещи) признават ли, съзнават ли, че говорят наизуст и че са порочни? Ако го съзнаваха и искат, но не могат да се променят, постановката е една; а ако не искат да се променят, постановката е друга. Но дали се смятат за такива - тях не сме ги чули. Авторът говори и от тяхно име, като съди за тях по собствените си пороци.
Такъв беше смисълът на коментара ми - авторът да не се изживява като съдник над другите. Не че няма право, не че не може, може и го е направил, но някак не е красиво.
|
Re: Самопризнание
от ehnaton на 26.03.2015 @ 10:49:08
(Профил | Изпрати бележка) | Ангар, не си прав. Писателите имат право да говорят от името на всички, могат да се причисляват към укоряваните (какъвто е моят случай тук), могат и да укоряват без да се числят към тях. Мога да ти дам хиляди примери за подобни произведения, но ще се огранича с един красноречив.
БРАТЧЕТАТА НА ГАВРОШ
Ти целия скован от злоба си,
о шумен и разблуден град,
и твойте електрични глобуси
всуе тъй празнично блестят!
Че всяка вечер теменужена
ти виждаш бедните деца
и обидата незаслужена
по изнурените лица.
Съдбата рано ги излъгала,
живота сграбчил ги отвред
и ето ги: стоят на ъгъла,
с прихлупен до очи каскет.
Какво им даваш от разкоша си
ти - толкоз щедър към едни,
а към бездомните Гаврошовци
жесток от ранни младини?
Пред твоите витрини блескави
накуп застават често те
и колко скръб в очите трескави,
и колко мъка се чете!
Но тръгват си те пак одрипани,
с въздишки плахи на уста,
а тез витрини са обсипани
с безброй жадувани неща...
Ти целия скован от злоба си,
о шумен и разблуден град,
и твойте електрични глобуси
всуе тъй празнично блестят!
Христо Смирненски
Със същото основание, с което кориш мен, че говоря обобщено, можеш да укориш и Смирненски, че съзира и презира пороците на градския живот и обвинява целия град в "скованост от злоба". Обаче в това просто не би имало смисъл. Поетът има право и трябва да се издига над себе си и да обмисля цялата заобикаляща го действителност. От каква лирическа позиция и в каква фигура ще го направи е без значение. В крайна сметка философската и гражданската лирика са именно такова издигане и говорене от името на всички и никой няма право да ги кори за това. |
]
Re: Самопризнание
от ehnaton на 26.03.2015 @ 11:07:09
(Профил | Изпрати бележка) | И ако в града на Смирненски все пак би могло да има много хора, които биха изнесли на братчетата на Гаврош кошници с лакомства пред витрината, каквито хора винаги се намират и в днешните сковани от злоба градове, то това пак не дискредитира лирическата позиция на Смирненски и, смятам, никой от тези милосърдни хора не би се засегнал лично от тази позиция, защото обобщено тя е винаги нужна. Винаги. Така и в моя стих звучи укор, който ти сам може да не чувстваш за нужен и справедливо отправен към себе си и други, които имаш предвид, но би трябвало да разбираш какво се има предвид генерално.
Обаче от друга страна скоро четох един твой стих "Майстор-стихар", в който ти като че ли (може и да греша) сам себе си укоряваш (дори със самото заглавие още) за тази актовост на произведенията си и превръщането на поезията в занаят, а на поета - в "майстор-стихар"... Което е кажи-речи същото, което казвам и аз тук. Така че не виждам срещу какво толкова надигаш глас. |
]
Re: Самопризнание
от angar на 26.03.2015 @ 14:34:02
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Ехнатон, а аз ще дам още по-добър пример за това, че поетът може да хули народа си, при това говорейки от името на народа. Петко Славейков:
"Не сме народ, не сме народ, а мърша!"
Разликата е, че и на Славейков, и на Смирненски, заглавията на стихотворенията им не са "Самопризнание". Ако стихотворението на Славейков се казваше "Самопризнание", щеше да се разбира, че народът и сам съзнава че е мърша, разкайва се и иска да се промени. Но народът нищо не съзнава, той "спи, яде, пие и прави деца." Това е, което предизвиква възмущението и злобата на поета.
А разликата от моето стихотворение "Майстор-стихар" е тази, че аз сам и само на себе си се надсмивам че съм занаятчия, майстор-стихар. За другите поети нищо подобно не е казано, такова нещо не бих си позволил да кажа. А после и в коментарите си подчертавам, че те, за разлика от мене, не са занаятчии, а са талантливи. |
]
Re: Самопризнание
от ehnaton на 26.03.2015 @ 15:05:59
(Профил | Изпрати бележка) | | Е, аз съм си позволил да кажа разни неща, така ми е стрктуриан и самия стих - като самопризнание, така съм го и кръстил. Наистина не мисля, че има някакъв проблем, ако съм се осмелил да кажа някаква истина за нас, преди другите да са се усетили. Именно затова и всеки стих започвам с подканване - "Нека не крием от себе си факта", "Няма какво да се лъжем", "Честно да си признаем" и пр. и пр. |
]
Re: Самопризнание
от ehnaton на 26.03.2015 @ 15:14:21
(Профил | Изпрати бележка) | | Впрочем държа да подчертая, че в този стих (писан преди почти 10 години) далеч не укорявам конкретно българския народ, българските творци или публикуващите в сайтовете. Макар че и тях, но стихът обгръща в посланието си цялата планета, начинае от западния свят, който нямайки вече в себе си жив културен пулс, само маркира бляскаво жестовете на отмиращата си висока култура, а ние всички останали народи ходим като наплашени гъсенца след тях и външно окултрурени чертаем една възприета отвън душевност. В пръвия си вариант стихотворението се казваше "Самопризнания(по Шпенглер) и може би трябваше да го оставя така, защото това би могло да хвърли повече светлина върху стиха. |
]
Re: Самопризнание
от angar на 27.03.2015 @ 08:01:39
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Разбира се, че няма никакъв проблем, Ехнатон. Напразно отделихме толкова време на моя коментар. Той няма по-голямо значение от едно мнение. И има един принцип, едно желязно правило: че авторът има право.
Ти си написал стихотворението си преди 10 години. И тогава си го изстрадал, и още колко пъти си се връщал към него. А аз съм го прочел веднъж и не съм мислил върху него повече от няколко минути.
В поезията всичко е възможно, в смисъл на всичко е позволено. Което в живота е невъзможно, в цирка е възможно; което в цирка е невъзможно, в авиацията е възможно; което в авиацията е невъзможно, в поезията е възможно.
Само на един момент още искам да се спра - възможно ли е поетът да обвинява народа си, да го счита негоден? Не би могло - защото народът е над поета. Да мразиш народа си е абсурд. Може в стиха си поетът да нарече народа си негоден за нищо, да го нарича мърша - така е само на пръв поглед, Виновен е не народът, виновни са поетите му. Изводът, който трябва да се направи, е колко много трябва да се работи за този народ, за да се извади той от невежеството и да превъзмогне робската си психика.
|
]
Re: Самопризнание
от ehnaton на 27.03.2015 @ 10:56:34
(Профил | Изпрати бележка) | На мен пък винаги ми се е струвало неправилно вината да се обобщава и да се прехвърля на някакви групи хора - народ, поети, политици и пр. Вината е предимно лична. Освен това как можеш да разделиш поетите и политиците от народа? Та нали те от него са излезли и носят неговите черти.
И всъщност в този стих не звучи или поне не съм вложил обвинение, още по-малко омраза. Има укор, но той е по-скоро насочен към самото явление, и заедно с това е опит за вникване в една специфична културологична проблематика, без конкретен адресат, по-скоро дори тъжна констатация за самия исторически ход на събитията и духовните феномени. |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 1
Общо: 14145
Онлайн са:
Анонимни: 532
ХуЛитери: 6
Всичко: 538
Онлайн сега:
