автор: Marisiema

Не знам целунати ли сме от Бога,
та чувствата си да редим във стих.
Несретници, охулени жестоко,
фалшиви паметници си строим.

Ще ни забръска леденият вятър,
ще ни смете във ъгъла на куп.
Какво като във нас искри проблясват
и в нас живее силен, волен дух?

Е, луди ни наричат прозаици
и гледат ни с презрение дори.
Но аз си знам: щастлива съм с молива.
Поезията дните ми краси.

Все още съм на първото стъпало.
И геният не ме е припознал.
Величие, аз знам, от мен не става,
ала денят ми с огън е богат.

Така и ще си ида неразбрана.
И тялото ми ще изгние, знам.
Дано там расне детелина млада
със четири листенца. Да ви дам

това, което много дълго търсих -
любов, късмет и вяра във деня.
Със слънцето аз искам да ви зървам
и да ви дам от мойта топлина.