| Толкова ми липсваш, че съм зима.
И луната - бял пирон в небето внася удържимост във картината
Зима с очи по теб изтекли.
Толкова ми липсваш, че косата ми
прави примки, беси часовете -
неброими мъртви в краката ми,
можеха със теб да бъдат светещи.
Толкова ми липсваш, че морето
се е дръпнало и се жълтее суша.
Непохватен лебед стъпвам меко
без море, в което да се сгуша.
Тромаво и грозно приземяване,
толкова ми липсваш, че е зима.
Лебедите без море са патици.
Бели птици, не им помня името...
Публикувано от aurora на 06.03.2015 @ 08:37:57
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 8
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
"Зимен лебед на сушата" | Вход | 11 коментара (27 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Зимен лебед на сушата от pastirka (prestizh@abv.bg) на 06.03.2015 @ 11:36:48 (Профил | Изпрати бележка) | "Толкова ми липсваш, че косата ми
прави примки - беси часовете"!!!!!!!!!!!!!!!!
Какви невероятни метафори, каква задъхваща образност!
Браво, Мартичка! |
Re: Зимен лебед на сушата от Marta на 06.03.2015 @ 13:04:32 (Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Много ти благодаря, Мария! Аз си се присмивам на тази примчеста коса, откак пуснах стихотворението и го видях публикувано, я виждам като косите на Горгона Медуза, които се гърчат във всички посоки и свиват примки. Защото съм го написала "прави" - демек самостоятелност съм и вменила;)) Вдъхнови ме една Тъгуба на Ерна Ангелова, чиито коси са така тръгнали нанякъде...като дим в комина...Искам да ти покажа картината, но е във фейса, там я видях.
|
]
]
Re: Зимен лебед на сушата от Markoni55 на 06.03.2015 @ 13:28:17 (Профил | Изпрати бележка) | Мартичке, толкова ми липсваха твоите непредвидими метафори, че се почувствах като патица в гьола си... |
Re: Зимен лебед на сушата от Marta на 06.03.2015 @ 13:40:26 (Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Варненските лебеди са виновни! Бяхме в средата на февруари на кратка среща с тях и тогава ги видях на сушата, съвсем отблизо, току до мен дойдоха и се вряха. Ами патици! Клатят се тромаво на сушата и губят всичкото си очарование...
Колега по гьол! ;)) |
]
Re: Зимен лебед на сушата от joy_angels на 06.03.2015 @ 14:53:48 (Профил | Изпрати бележка) | Луната пирон и косата примки са чудесни... Но това е дисекция, която стихотворението не заслужава.
А какво ще кажеш за "Зима със очи..."?
Радвам се, че твой текст ме среща в Хулите, Мартичка :)
|
Re: Зимен лебед на сушата от Marta на 06.03.2015 @ 15:15:08 (Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Тъкмо такава беше луната - главичка на пирон от бяла сплав...Дисекция;))
Да, "със" си беше в черновата. А и предпоследния ред трябва да завършва "просто патица" или проста патица;))
И аз се радвам на твоето "здравей", Джой! Радост си ти!:) |
]
Re: Зимен лебед на сушата от joy_angels на 06.03.2015 @ 16:40:52 (Профил | Изпрати бележка) | "Лебедите без море са просто патици" е за мен по-добрият вариант.
А и дава шанс читателят да прочете в бързането "прости патици" :) |
]
Re: Зимен лебед на сушата от IGeorgieva на 06.03.2015 @ 19:28:05 (Профил | Изпрати бележка) | Ярки, запомнящи се образи! Въздействащ стих! |
]
Re: Зимен лебед на сушата от rady на 06.03.2015 @ 20:26:23 (Профил | Изпрати бележка) | Значи разликата между лебед и патица е едно море? Ще го имам предвид! :) Страхотни метафори! |
Re: Зимен лебед на сушата от Marta на 06.03.2015 @ 20:31:30 (Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Може и така...Морето е любовта, а сушата - нелюбовта. Патиците също са красиви във водата, не чак като лебеди, но красиви! Лебед на сушата е нелепа гледка, човек без любов - също толкова тъжна. Не са си на място:)
Благодаря, РАди! |
]
Re: Зимен лебед на сушата от Vesan (proarh92@abv.bg) на 06.03.2015 @ 21:11:47 (Профил | Изпрати бележка) | Впечатляваща метафоричност! |
]
Re: Зимен лебед на сушата от mpaloma на 07.03.2015 @ 06:33:55 (Профил | Изпрати бележка) | "... Толкова ми липсваш, че морето се е дръпнало
и се жълтее суша..."
.... много самота и тъга има в стихът ти, мила...
Докосна ме! |
]
Re: Зимен лебед на сушата от daro на 07.03.2015 @ 08:29:47 (Профил | Изпрати бележка) | косите на Медуза на Караваджо - змийски възли ;)
лебедите без море разхождат питанките си по пясъка :)
...сам си го измислих, и ти го подарявам, Доре!
(.) |
Re: Зимен лебед на сушата от Marta на 08.03.2015 @ 13:44:44 (Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Разхождат и още как...Чудят се и те какво правят на сушата.:) Благодаря ти за красивата миниатюра, Дар-о!
Последна редакция, с променено заглавие:
Зимна безименна птица
Толкова ми липсваш, че съм зима.
И луната - бял пирон в небето
внася удържимост във картината
Зима със очи по теб изтекли.
Толкова ми липсваш, че косата ми
прави примки, беси часовете -
неброими мъртви в краката ми,
можеха със теб да бъдат цветни.
Толкова ми липсваш, че морето
се е дръпнало и се жълтее суша.
Непохватен лебед стъпвам меко
без море, в което да се сгуша.
Тромаво и грозно приземяване,
толкова ми липсваш, че е зима.
Лебедите без море са просто патици.
Бели птици, не им помня името.
|
]
Re: Зимен лебед на сушата от daro на 09.03.2015 @ 08:15:57 (Профил | Изпрати бележка) | луната - бяла главичка
на топлийка
точка от питанка
отлетяла якичка
от лебедовата шия
на въпросната приказка
десен на парче
прикрило очите
на изтеклото
зимно небе
:) |
]
Re: Зимен лебед на сушата от Marta на 12.03.2015 @ 07:45:05 (Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Луната е какво ли не.
Пирон, главица на карфица,
око на котарак, лисиче...
Дори е цяла котка на кълбо,
когато се окръгля...
Голямо копче на палто
и точка на усърдия...
И сърп и тъничко листо,
и мигла посребрена,
луната е едно яйце,
кокошката - вселена ;)
Може и лебедово яйце да е! |
]
Re: Зимен лебед на сушата от daro на 12.03.2015 @ 07:58:21 (Профил | Изпрати бележка) | след всичкото това вдъхновено изреждане, как да приема, че
кокошката е вселена... и лебеда не става! :)
яйцето е вселена - То е Съвършенството
...от което кокошките и петлите си правят омлет ;)
А ти си поет! :)
(.) |
]
Re: Зимен лебед на сушата от libra на 08.03.2015 @ 16:02:18 (Профил | Изпрати бележка) | кой знае защо спомних си за времето преди десетина години..
мн.хубав стих, мартичко :) |
Re: Зимен лебед на сушата от Marta на 09.03.2015 @ 07:00:24 (Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Едно изгубило се стиховорение, Либре. Лутало се десетина години...Такива съм ги редила, кахърни, че и току редактирани - вярно ти е усещането.
|
]
Re: Зимен лебед на сушата от Marta на 22.03.2015 @ 13:14:40 (Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Благодаря ти, фина фьонка - филифьонка!
Някой ме подсети за един друг лебед:
Жената- поет
И я видях - в сияние обвита,
кръжеше като лебед,
цопнал в блато.
От глезените тънки до гърдите
тя бе жена.
Нататък беше лято.
Сред миризми на вино, завист, клюка,
се носеше
усмихната и бяла.
Говореше с щурците и капчука.
Тя бе душа,
едва покрита с тяло.
Какъв ли вихър странен я довея
в света на грях, велможи, не-поети,
не знам.
Но щом луната взе да тлее,
остана тя.
И продължи да свети.
Навярно ни е пратена отгоре
за да разкрие
тайната небесна -
когато блатото обятия разтвори,
да се превърнеш в патица
е лесно.
Но истинският лебед
бяло пее
и гали тинята, и плаче скрито,
додето блатната коричка изтънее
и бликне
езерна вода.
След туй отлита.
Мая Дългъчева |
]
Re: Зимен лебед на сушата от alisaseslisa на 05.06.2015 @ 13:24:24 (Профил | Изпрати бележка) | Казват, че поетите четат малко на верев книгата на живота...Може би затова думите ги обичат, а реалността често ги препъва."Море, в което да се сгуша"- чистокръвна метафора!Браво! |
Re: Зимен лебед на сушата от Marta на 06.06.2015 @ 16:21:17 (Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | На верев, по диагонал...обаче четат и готвят. Днес магданозени кюфтенца, утре гювеч и виното в сатенените роби, и другото в червените халати ;-) :-)
Поздрави, Алиса! Все така слисана! |
] | |