Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 | |
|
|
|
|
[ добави събитие ] | „- Е,... познаваш ме!
- Ами... не, не те познавам... вече. И ти не ме познаваш.”
Из един разговор в парка
Ти си права. Аз греша.
Права...с трошащи аргументи насреща,
с обезоръжаваща непоколебимост в гласа
и...с дъжда в осем без нещо
Ти си права. Аз мълча.
С натрапчиво-лепкава гузност.
Че ме виждаш сега, непознат,
сам допуснах, навярно от глупост
Оправдания, индулгенции…лицемерно е
Още млад съм, но с гордост антична.
Тъй че това, тук, не е извинение…
Тях ги връчвам, по стар навик, лично.
Това плодът е на безсънния спомен,
как се гледаме с теб - непознати.
Това е опит, по замисъл - скромен
стара дружба да се припознае.
Та…от някога буйната ми коса
Останаха няколко…снимки
Качих двайсетина кила телеса
и дважди по толкоз цинизъм
Поработвам безлично, окован в униформа,
зачислен към бюро, в скучен офис.
Ежедневно забивам двайсетина пирона
courtesy of „Филип Морис”
Сред чужди оставам предимно формален
обременен с предпазливост хронична.
Стремя се да бъда до края лоялен
…на тези, които обичам.
А с „тъпите-умни” избягвам да споря.
Възпитавам се в обуздана критичност.
Усмихвам се „топло, широко и светло”
с очи - нежно, а с уста - саркастично.
Отривистия нрав на езика потискам.
Крайни мнения не защитавам.
И…очаквам, че тука ще се усмихнеш,
но когато греша си признавам.
Само майка язвително апострофирам,
после винаги ми става тъпо
и все тъй до смърт непростимо е,
ако някой баща ми „настъпи”.
Имам вяра в Бог. Почитам две истини:
мъжката дума и „да гледам в очите”
Не, не крия - написах безброй белови,
но предавах преди тях черновите.
Съхраних повечето си идеали
Учиха ме, че имали стойност.
Болшинството – ранени и позалежали,
но нямат бар код и срок на годност
Освежавам ги с Песента на Вапцаров
и с Пачиновата френетичност,
а онзи Ланселот още ме вдъхновява
как се взира в небето…усмихнат
Гориво не ми трябва, за да запея
ни повод, ни да зная текста
Може „Гънс” или Чад, без съмнение - Фреди.
Също един…беше хит в Ковачевци
Как внезапно ме връхлита носталгия само!
Преливам сънища, сънувани денем.
Къде с надежда, къде малко отчаяно,
диря някой, такъв - луд, като мене.
Такъв - срещу мелници да препуска,
а в кръвта му да е солено.
Да обича миризмата на печени чушки,
на „след дъжд” и на (око)сено.
И…тук някъде смятам да я приключа
тирадата. Замислях я кратка.
Накрая въздългичко ми се получи.
Short story? - сфинкс без загадка.
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 1
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аЗаписки за закономанията | автор: Bukvist | 614 четения | оценка 5 | показвания 104063 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
"...или спомен" | Вход | 5 коментара (12 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: ...или спомен от Markoni55 на 02.03.2015 @ 12:44:36 (Профил | Изпрати бележка) | и на мен ми се е случвало да се припозная в някого и да събудя спомен...после си разигравам диалогът-монолог как е преминал животът ми през времето, в което не сме се виждали...Да, дългичко се е получило, но определено се е получило, при това интересно...
беше удоволствие да прочета. |
Re: ...или спомен от Ricarqt_na_Pe4alniq_obraz на 02.03.2015 @ 13:03:22 (Профил | Изпрати бележка) | Многословието е нелечимо проклятие за съжаление :) Благодаря за вниманието! |
]
Re: ...или спомен от Markoni55 на 17.03.2015 @ 16:44:19 (Профил | Изпрати бележка) | има думи, които трябва да бъдат пуснати на свобода...не е проклятие...необходимост...ще премине, когато премине и онова чувство, което иска да се излее, да излети от теб, да се сподели.... |
]
Re: ...или спомен от Ricarqt_na_Pe4alniq_obraz на 17.03.2015 @ 21:26:38 (Профил | Изпрати бележка) | Вярно, но... то е като солта за манджата - ако прекалиш, не става и за кучето. Тая склонност към пресоляване е вредна за текста, а ego страдам от пристрастяване към вредни подправки. Не че не съм признателен за утешението, пък и понякога е хубаво да е по - соленко, но границата все още ми се изплъзва. Благодаря отново! |
]
Re: ...или спомен от mirabo на 02.03.2015 @ 17:24:15 (Профил | Изпрати бележка) | или както го предпочитат Рицарите!!! Поздрав!!! |
Re: ...или спомен от Ricarqt_na_Pe4alniq_obraz на 04.03.2015 @ 09:20:20 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря за вниманието! |
]
Re: ...или спомен от malovo3 на 03.03.2015 @ 10:23:06 (Профил | Изпрати бележка) |
" А с „тъпите-умни” избягвам да споря. "
Много ми хареса. |
Re: ...или спомен от Ricarqt_na_Pe4alniq_obraz на 04.03.2015 @ 09:17:42 (Профил | Изпрати бележка) | Впечатляващо е как концентрираното познание може да ограничи и деформира полезрението на човека. Оставям спора с таквиз индивиди на по - търпеливите от мен. Твърде ми е къс фитилът вече :). Благодаря за вниманието! |
]
Re: ...или спомен от RockAround_theC_l_ock (bim_bam_bum@tintiri_mintiri_pliass) на 04.03.2015 @ 16:53:00 (Профил | Изпрати бележка) | Вярвай ми- трети път се връщам (за три дни - три пъти... :) - чета и се чудя.
Имам и добри, (и не толкова...) впечатления... Чудя се кое да спестя.
Уффф... - дълго е! В стих, ако няма да е *Илиада*... или поне - *Одисея*...
по-кратко е винаги по-добре (но и по-трудно!)
Верно, че ти се е събрало много, ама и всичко - наведнъж да кажеш...
А има хубави *хрумки* в изказа, опитваш да спазваш ритъма на стиха,
но при толкова много стихове не е лесно... (а за мене е и уморително!).
... и някъде след десетия стих, започва да се губи нишката на логичната
последователност на мисли и твърдения...
Извини логореята ми - за първи път си позволявам да коментирам твое произведение. :) :) :)
;-)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
забравих най-важното- щом коментирам, значи ми е харесало! :)
|
Re: ...или спомен от Ricarqt_na_Pe4alniq_obraz на 04.03.2015 @ 19:51:32 (Профил | Изпрати бележка) | Моля, стреляй на воля! За туй съм се изтипосал на мегдана. Потупвания по гърба мога да си получа (изпрося) от домашните. Аз сам трудно си харесвам напъните в цялост, но пък ме сърби сегиз-тогиз да подраскам върху листа. Строфите ми се получават мъчно, но като те човърка отвътре в ритъм - не пита. Многословието...половин дузина учители се опитаха безуспешно да оплевят излишъкът от думи през годините. Самият факт, че имаше още два стиха е достатъчен показател. Опитвам да сбивам, но рядко ми се получава. Приятно е да чуя, че поне от части, имам попадения. Ще коригирам според възможностите :). Благодаря за вниманието! |
]
Re: ...или спомен от Apokalipsis (Diman4eto@mail.bg) на 16.03.2015 @ 22:19:09 (Профил | Изпрати бележка) | Символист. До мозъка на костите си. :)
С изненада открих този стих.С още по-голяма изненада се познах в него. И ми стана натрапчиво-лепкаво гузно. Но животът е колело, знаеш - хора идват, отиват си, връщат се, или просто са там, когато им е времето. И в това няма нищо неестествено.
Благодаря, че сподели и се радвам, че се завърна, Рицарю! :* |
Re: ...или спомен от Ricarqt_na_Pe4alniq_obraz на 17.03.2015 @ 15:57:14 (Профил | Изпрати бележка) | Няма да отстъпя от убеждението, че сами избираме кой да идва и кой да оставим да си отиде. За жалост, понякога се допускат грешки. Но пък драскача в мен вярва, че никога не е късно да се нанесат корекции (стига още да сме от пристрастените към кислорода) или, ако трябва да използвам метафора отговаряща на текста - никога не е късно да се научиш да пиеш през синусите ;). Ако помниш, това хич не е комфортната ми зона (строфите), ала кога ли думите са питали инструмента си, какво и как му е комфортно? Кахър сурат тенеке бабаит is back за добро или за зло. Времето ще покаже |
] | |