Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Rozemondbell
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14180

Онлайн са:
Анонимни: 440
ХуЛитери: 5
Всичко: 445

Онлайн сега:
:: LATINKA-ZLATNA
:: deida
:: pastirka
:: zinka
:: Mitko19

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2024 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифта...или спомен
раздел: Поезия
„- Е,... познаваш ме!
- Ами... не, не те познавам... вече. И ти не ме познаваш.”
Из един разговор в парка

Ти си права. Аз греша.
Права...с трошащи аргументи насреща,
с обезоръжаваща непоколебимост в гласа
и...с дъжда в осем без нещо

Ти си права. Аз мълча.
С натрапчиво-лепкава гузност.
Че ме виждаш сега, непознат,
сам допуснах, навярно от глупост

Оправдания, индулгенции…лицемерно е
Още млад съм, но с гордост антична.
Тъй че това, тук, не е извинение…
Тях ги връчвам, по стар навик, лично.

Това плодът е на безсънния спомен,
как се гледаме с теб - непознати.
Това е опит, по замисъл - скромен
стара дружба да се припознае.

Та…от някога буйната ми коса
Останаха няколко…снимки
Качих двайсетина кила телеса
и дважди по толкоз цинизъм

Поработвам безлично, окован в униформа,
зачислен към бюро, в скучен офис.
Ежедневно забивам двайсетина пирона
courtesy of „Филип Морис”

Сред чужди оставам предимно формален
обременен с предпазливост хронична.
Стремя се да бъда до края лоялен
…на тези, които обичам.

А с „тъпите-умни” избягвам да споря.
Възпитавам се в обуздана критичност.
Усмихвам се „топло, широко и светло”
с очи - нежно, а с уста - саркастично.

Отривистия нрав на езика потискам.
Крайни мнения не защитавам.
И…очаквам, че тука ще се усмихнеш,
но когато греша си признавам.

Само майка язвително апострофирам,
после винаги ми става тъпо
и все тъй до смърт непростимо е,
ако някой баща ми „настъпи”.

Имам вяра в Бог. Почитам две истини:
мъжката дума и „да гледам в очите”
Не, не крия - написах безброй белови,
но предавах преди тях черновите.

Съхраних повечето си идеали
Учиха ме, че имали стойност.
Болшинството – ранени и позалежали,
но нямат бар код и срок на годност

Освежавам ги с Песента на Вапцаров
и с Пачиновата френетичност,
а онзи Ланселот още ме вдъхновява
как се взира в небето…усмихнат

Гориво не ми трябва, за да запея
ни повод, ни да зная текста
Може „Гънс” или Чад, без съмнение - Фреди.
Също един…беше хит в Ковачевци

Как внезапно ме връхлита носталгия само!
Преливам сънища, сънувани денем.
Къде с надежда, къде малко отчаяно,
диря някой, такъв - луд, като мене.

Такъв - срещу мелници да препуска,
а в кръвта му да е солено.
Да обича миризмата на печени чушки,
на „след дъжд” и на (око)сено.

И…тук някъде смятам да я приключа
тирадата. Замислях я кратка.
Накрая въздългичко ми се получи.
Short story? - сфинкс без загадка.


Публикувано от anonimapokrifoff на 02.03.2015 @ 08:30:22 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   Ricarqt_na_Pe4alniq_Obraz

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Записки за закономанията
автор: Bukvist
614 четения | оценка 5

показвания 104063
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"...или спомен" | Вход | 5 коментара (12 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: ...или спомен
от Markoni55 на 02.03.2015 @ 12:44:36
(Профил | Изпрати бележка)
и на мен ми се е случвало да се припозная в някого и да събудя спомен...после си разигравам диалогът-монолог как е преминал животът ми през времето, в което не сме се виждали...Да, дългичко се е получило, но определено се е получило, при това интересно...
беше удоволствие да прочета.


Re: ...или спомен
от Ricarqt_na_Pe4alniq_obraz на 02.03.2015 @ 13:03:22
(Профил | Изпрати бележка)
Многословието е нелечимо проклятие за съжаление :) Благодаря за вниманието!

]


Re: ...или спомен
от Markoni55 на 17.03.2015 @ 16:44:19
(Профил | Изпрати бележка)
има думи, които трябва да бъдат пуснати на свобода...не е проклятие...необходимост...ще премине, когато премине и онова чувство, което иска да се излее, да излети от теб, да се сподели....

]


Re: ...или спомен
от Ricarqt_na_Pe4alniq_obraz на 17.03.2015 @ 21:26:38
(Профил | Изпрати бележка)
Вярно, но... то е като солта за манджата - ако прекалиш, не става и за кучето. Тая склонност към пресоляване е вредна за текста, а ego страдам от пристрастяване към вредни подправки. Не че не съм признателен за утешението, пък и понякога е хубаво да е по - соленко, но границата все още ми се изплъзва. Благодаря отново!

]


Re: ...или спомен
от mirabo на 02.03.2015 @ 17:24:15
(Профил | Изпрати бележка)
или както го предпочитат Рицарите!!! Поздрав!!!


Re: ...или спомен
от Ricarqt_na_Pe4alniq_obraz на 04.03.2015 @ 09:20:20
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря за вниманието!

]


Re: ...или спомен
от malovo3 на 03.03.2015 @ 10:23:06
(Профил | Изпрати бележка)

" А с „тъпите-умни” избягвам да споря. "

Много ми хареса.


Re: ...или спомен
от Ricarqt_na_Pe4alniq_obraz на 04.03.2015 @ 09:17:42
(Профил | Изпрати бележка)
Впечатляващо е как концентрираното познание може да ограничи и деформира полезрението на човека. Оставям спора с таквиз индивиди на по - търпеливите от мен. Твърде ми е къс фитилът вече :). Благодаря за вниманието!

]


Re: ...или спомен
от RockAround_theC_l_ock (bim_bam_bum@tintiri_mintiri_pliass) на 04.03.2015 @ 16:53:00
(Профил | Изпрати бележка)
Вярвай ми- трети път се връщам (за три дни - три пъти... :) - чета и се чудя.
Имам и добри, (и не толкова...) впечатления... Чудя се кое да спестя.

Уффф... - дълго е! В стих, ако няма да е *Илиада*... или поне - *Одисея*...
по-кратко е винаги по-добре (но и по-трудно!)
Верно, че ти се е събрало много, ама и всичко - наведнъж да кажеш...

А има хубави *хрумки* в изказа, опитваш да спазваш ритъма на стиха,
но при толкова много стихове не е лесно... (а за мене е и уморително!).
... и някъде след десетия стих, започва да се губи нишката на логичната
последователност на мисли и твърдения...

Извини логореята ми - за първи път си позволявам да коментирам твое произведение. :) :) :)

;-)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
забравих най-важното- щом коментирам, значи ми е харесало! :)



Re: ...или спомен
от Ricarqt_na_Pe4alniq_obraz на 04.03.2015 @ 19:51:32
(Профил | Изпрати бележка)
Моля, стреляй на воля! За туй съм се изтипосал на мегдана. Потупвания по гърба мога да си получа (изпрося) от домашните. Аз сам трудно си харесвам напъните в цялост, но пък ме сърби сегиз-тогиз да подраскам върху листа. Строфите ми се получават мъчно, но като те човърка отвътре в ритъм - не пита. Многословието...половин дузина учители се опитаха безуспешно да оплевят излишъкът от думи през годините. Самият факт, че имаше още два стиха е достатъчен показател. Опитвам да сбивам, но рядко ми се получава. Приятно е да чуя, че поне от части, имам попадения. Ще коригирам според възможностите :). Благодаря за вниманието!

]


Re: ...или спомен
от Apokalipsis (Diman4eto@mail.bg) на 16.03.2015 @ 22:19:09
(Профил | Изпрати бележка)
Символист. До мозъка на костите си. :)
С изненада открих този стих.С още по-голяма изненада се познах в него. И ми стана натрапчиво-лепкаво гузно. Но животът е колело, знаеш - хора идват, отиват си, връщат се, или просто са там, когато им е времето. И в това няма нищо неестествено.
Благодаря, че сподели и се радвам, че се завърна, Рицарю! :*


Re: ...или спомен
от Ricarqt_na_Pe4alniq_obraz на 17.03.2015 @ 15:57:14
(Профил | Изпрати бележка)
Няма да отстъпя от убеждението, че сами избираме кой да идва и кой да оставим да си отиде. За жалост, понякога се допускат грешки. Но пък драскача в мен вярва, че никога не е късно да се нанесат корекции (стига още да сме от пристрастените към кислорода) или, ако трябва да използвам метафора отговаряща на текста - никога не е късно да се научиш да пиеш през синусите ;). Ако помниш, това хич не е комфортната ми зона (строфите), ала кога ли думите са питали инструмента си, какво и как му е комфортно? Кахър сурат тенеке бабаит is back за добро или за зло. Времето ще покаже

]