автор: LeoBedrosian

Ръцете ти кореноплодно
изсмукват живота
от пазвите на
хумусните наноси
на душата ми
и ти цъфтиш в
светлината на неона
от който синтезираш
консуматорските си навици.

Тялото феромонно
облъчва самородни
дрозили от нули и
единици в сляп
ASCCI порядък на
256-та степен.

Ти си тук,
където има само
представи,
полюции и зле прикривани
емоции от
(не)съвършенства.

Твоят отворен код
разсейва своята
рамка на необвързаност
в тунелите на червеи
и хвъркя искри
от копитата на
троянски коне.
Злонамереността не е
непременно преднамерено
неизбежна.
Понякога тя е излъчена
от няколко безобидни
изречения
в двоичен режим.

Но извън представите
на виртуални двоици
живота е изпълнен
с аналогова кал
и понамирисващи
котешки маркировки.
Там, в дебрите на
арогантни макро молекули
и неизлекувани инфекции
ти не просперираш.
Развитието ти е ограничено
от материални огради,
бездействие и несъвършенства.

Мотото "Умри, за да консумираш"
неусетно те връща в двойствения
свят на би-тието,
където революцията е въпрос
на няколко клика.
И тогава умирането
се свежда до
разтваряне на информацията
в чужда имагинерност,
не водеща до
последствия.

...

Бъди!