автор: atom

Сглобяваш си картината... А как
успя да я начупиш на парчета?
Нима те притеснява този мрак,
на който очертанията светят?
Така е видим. Тръгваш настрани,
към други, оцветени половини.
От утре – всичко ще се промени.
Но утре ще е днес. И ще застине
в парчетата, които уж редиш,
за да сглобиш великата картина.
Ще нарисуваш този свят по-висш,
но даже и с корона - ще премине.
Картината не я създавай ти!
Душата е едно по-течно тяло.
А се дръпни. И в теб ще затрепти
единствената неизменна Цялост.