автор: haboob

Говориме си с теб, говориме,
а липсва брънката на думите,
добре ни е така престорени,
без мисъл някак да сме умни.

Трошат се между нас иконите,
след пепел лесно се разчиства,
но някак е удобно в зоната,
където спомените липсват.

Сега е време за мълчание
в което няма нищо златно!
Но може би, ако се слушаме,
ще стане много по-понятно...