автор: osi4kata

Неочаквано беше, както всичко очаквано,
всичко тайно очаквано, но без капка надежда.
Те случайно докосват се и подпалва се мракът,
и през него спепец би могъл да проглежда.
Неочаквано беше и безпаметно хубаво,
от онези истории, дето с думи не можеш
да опишеш, защото как описва се чудото,
то е трепет на струна в душите ни божии.
И разпука се мракът, и слепците прогледнаха,
сенки две се преплитаха жадни.
И валя от любов. И валя до последно,
после мракът щастливо и леко припадна.

Р.Симова, 2015