автор: wingless

Оставила следа във всеки звук
си тръгваш от мълчание покрита.
Все още топлината ти е тук,
но вечерта с забрава ме оплита.

В дъха ми натежал от тишина
изгубените думи насъбрала
се спира само спомен за жена,
която дълго в мене е живяла;

с вкуса на развълнувано море
и силата свободно да остава.
И моето мълчание расте.
Какво си - самота или забрава?