автор: AngelLaura

***
Тя гледаше котката в очите или котката гледаше нея – така и не стана ясно. Бяха едно – еднакви – единствени!
- Хайде, стига вече да си толкова сериозна! Кога пък чак толкова порасна, че вече не искаш да се шляем с метлата по здрач?
Уморих се всяка вечер да ти се умилквам и да ти подсказвам, че е време вече да се съвземеш и да дойдеш на себе си. Мяукам ти, мъркам ти – а ти изобщо не разбираш! Кога спря да ме чуваш?
- Гледаш ме с толкова упрек! Кога пък стана толкова критична? Знам, че ти се излиза навън. Но аз съм изморена. Даже сила нямам да разпусна косата си. Ако искаш вземи метлата и тръгни сама. Искам да заспя и да се откъсна поне за малко от тази реалност...
- Говориш глупости, знаеш това, нали? Не си уморена, просто си забравила! Днес е вечерта на двойките! Днес е нашата нощ – онази, в която всяка веща заедно с котката си правят ритуала по сбъдването! Колко още чакаш да ти мяукам! Вдигай си главата и събличай тези делници от себе си. Там те чака робата ти – подготвих я!
- Не разбираш ли? Вече не съм същата. Краката ме болят, ставите пукат, зъбите ми се рушат. Какъв ритуал, какво сбъдване! За ритуал трябва да имаш желание, настройка и настроение. Искам да спя...
- Съжалявам за това. Тази нощ беше последната, в която трябваше да излетим заедно и да завършим пътя ми - заедно. Трудно ми е да го изрека, защото исках да го направим правилно, но явно ще потегля сама. Сбогом, моя любима веща. Ще бъда винаги с теб там – отвъд!
Очите на котката се отдалечиха и тя остана сама. Пред нея лежеше тялото на нейната голяма, стара и любима приятелка! А нея вече я нямаше. Настъпи момента, който очакваше, но не искаше да се случва! Беше останала сама и отново грешката за това, че не направи нещата правилно беше само нейна.
***
Тя гледаше котката в очите или котката гледаше нея – така и не стана ясно. Бяха едно – еднакви – единствени!
- Хайде мързелива бабичко, вдигай се и се мятай на метлата! Няма цяла вечер да те чакам да се размърдаш. Петъчно 13-то ритуалът ще започне без нас. Знаеш, че това е любимата ми вечер. Нямам търпение да нарека сбъдването. Хайде, бързо, че искам да съм първа сред вещите...
- Мяу, ти винаги бързаш да си първа! Какво да те правя, скъпа моя веща? Обичам да чувам смеха ти, обичам да те виждам щастлива. Само да не беше толкова нетърпелива... Аз съм вече стара, но този твой темперамент ме поддържа жива и ме връща всеки път, когато реша да си тръгна. Времето ни още не е свършило. Та кой, ако не аз, ще те следва в лудостта ти? Хайде моя веща, да тръгваме!
Тя отдели поглед от очите на котката и котката отдели погледа си от нейните. Метлата им излетя със скоростта на светкавица. А след нея остана само ехото от смеха им.
***
Тя гледаше котката в очите или котката гледаше нея – така и не стана ясно. Бяха едно – еднакви – единствени!
Ръката и нежно се спускаше от главата към опашката и, а тя и отговаряше с кротко мъркане. Чувстваха се прекрасно заедно. Реални, земни и живи.