Виж помадите и червилат,и тези специални шишенца от Париж.
Такава чудесна реклама можеш да им направиш:"ЧЕРВИЛОТО КОЕТО УПОТРЕБЯВА ЛЕТЯЩАТА МОМА." Такъв бизнес ще завъртим,че ще се хванеш за главата.И няма да работиш в този пек на нивата,а ще си почиваш нагиздена с най-хубавите премени.
-Не,момко! Отвърнала летящата мома.
Аз съм такава каквато Бог ме е направил и искам да остана същата.
Да няма в мене нищо изкуствено,нищо изкуствено в моята красота.
--Но ти едва ли ще се омъжиш тогава,а аз ти предлагам слава,богатство.
-Не,момко-казала момата и затръшнала вратата пред смаяния поглед на търговеца.
-Но,защо,дядо?
-Защото истински красиво е това,което вършим по волята Божия,а не това,
с което искаме да се представим за красиви пред хората.
Надалеко се прочула момата със своята доброта и скромност.
Научил за нея и един големец.
Той бил напет,учен,не стъпвал по земята,а все каляски го возели.
Път му правели отбор юнаци,вардели го и нищо не можело да му се опре.
Решил и той да види що за мома има в това село.
Мома която можела да лети-какво ли ще е това?
Пристигнал той важен,важен пред нейната къщурка и си помислил:
Каква бедна къща -Може ли от тук да излезе нещо...?
И проводил хората си да повикат момата.
Излязла тя и сякаш слънце огряло двора. Ведра,усмихната, тя ги поканила да влязат вътре. Сложила на софрата това което Бог бил дал ,а големецът
и юнаците седнали.
Хапнали,пийнали от бърканицата и думата взел Богаташът:
-Дошъл съм моме,да те взема-казал той тежко.
Твоето място не е тук. Мястото ти е в моя дворец. На твоята гръд ще блестят