Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: RadaRos
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 13938

Онлайн са:
Анонимни: 397
ХуЛитери: 4
Всичко: 401

Онлайн сега:
:: mariq-desislava
:: Elling
:: RadaRos
:: pavlinag

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Септември 2021 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЗа ботушките от кал и нишките на времето
раздел: Разкази
автор: verysmallanimal

Навремето, когато хората имали повече търпение и по-малко неотложна работа, бабите правели сладко от круши. Малки круши – обелват се, дупето се изчиства и там се пъхва изсушена цветна пъпка от карамфил.
Сиропът на сладкото е прозрачен, съвсем слабо жълтеникав и ако залепиш око на буркана, виждаш света като през лупа – голям, узрял и малко закривен по краищата. Най-хубаво е, като лапнеш цяла крушка – почти се стопява в устата ти и докато жумиш от удоволствие на езика ти попада оная карамфилова пъпка – лекичко я стискаш със зъби и през езерото от сладост се стрелва тънка, леко лютива жилка. Толкова е стряскащо и приятно, че за миг отваряш очи, а после бързо ги затваряш отново, за да не подплашиш мига и да го изгубиш.
Ей като това сладко от цели малки круши е месец септември – море от топлина и сладост. Нагазваш и веднага се стопяваш в него – от теб остава само малката пъпка, която времето внимателно схрусква. И вече те няма, станал си част от септември, който е обгърнал земята и я покрива с нежни целувки. Земята притихва, опиянена от ласките на влюбения месец. Притихнали са и лесковите храсти, които се оглеждат в малките вирчета на реката, листата им не щракат като кастанети, за да не събудят зреещите в кошничките си лешници. Притихнала е и реката – отъняла от летните жеги, тя се свира под сенките на върбалака и само от време на време можеш да видиш как с дълги тънки пръсти оправя щръкналите коси на папура.
Тук-там, където през пролетта реката е текла нашироко, са останали покрити с кал плитчини. Калта бавно изсъхва, но под коричката е меко, лепкаво и хладно. Те са там почти всеки ден – никога сами, все на групички. Всички са в онази неясна възраст между десет и четиринадесет, когато удоволствието да си част от света е най-голямо. Обикновено момчетата са голи до кръста, а момичетата – с тънки басмени роклички, прикриващи онова, което след някоя и друга година ще кара същите тези момчета да се препъват по пътя с очи в които се чете едновременно желание и срам. Нагазват в калта – колкото по-дълбоко, толкова по-добре и, намерили подходящо място, застиват за няколко минути. Това е времето, в което калта полепва по голите им крака. После бавно и внимателно излизат на тревата и чакат да засъхне. След малко ботушките са готови и започват сравняването и хвалбите. Наградата за най-високите и най-здрави ботушки е уважението в очите на другите. Пристъпват важно-важно като чапли и отиват до единствената останала стена на някогашна воденица. Лягат в сянката ѝ и подпрели брадички на юмруците си, се вглеждат в полегатия скат над воденицата. Там някога е имало лозе, а сега е останал само един къс ред – двайсетина подивели лози, сплели ластуни в нещо като стена от листа и гроздове. Склонът под лозите е покрит с треви и диви цветя, разхвърляни безразборно и весело поклащащи шарените си главички.
Красиво е, но не това търсят децата – присвили очи, те се взират през мигли в лозите и цветята под тях – всичко се слива в едно, сякаш някой е метнал току що изпрана шарена черга. Минава известно време – постепенно лекият ветрец и трепкащите мигли карат чергата да оживее. Листата, тревите и цветята се извиват в неравни тънки нишки, блещукат под слънцето и се движат – като че невидима совалка снове насам натам, събираща ги в една тъкан. Очите на децата следват совалката – наляво-надясно, наляво-надясно и отгоре надолу. Те не знаят какво е това. И не искат да знаят – просто усещат чудото и му се доверяват. Така, проснати в тревата, те са също част от работата на големия стан – почернелите им тела, обелените от слънцето носове и, естествено, ботушките – всичко това, заедно със сенчестите вирове на реката, лесковата горичка и червеношийките се изприда, опъва се на кросното от тъкачката и се вплита в чергата на света. Малко облаче закрива слънцето и само за миг децата мярват сянката на тъкачката – седнала е под разкривения стар цер, който нервно размахва жълъдовите си ръце и отупва праха от изтъканото. Облачето отминава и ето, тъкачката отново е невидима и само неуморното движение на совалката подсказва на децата, че тя е там – извърнала глава с усмивка към тях.
Сенките се удължават, под каменната стена от воденицата става все по-хладно и децата се размърдват. Изтъркулват се по-близо едно до друго и допрели глави тихичко си шепнат. Дори любопитната сойка, която наднича през клоните на близкото дърво, не може да чуе какво си говорят. Това са важни и тайни неща, такива, каквито само децата знаят. Неща, научени докато са гледали през мигли как невидимите пръсти на тъкачката внимателно приглаждат платното и едновременно с това рисуват по него.
Стават мълчаливо и с бавни, широки крачки – да не развалят ботушките – се отправят по пътя. Ветрецът се усилва и сега тракането на стана се чува ясно. Чува се и как онзи цер продължава да изтупва праха от многоцветното платно. Взели са със себе си кълбото на времето – ще го занесат удома и гордо ще го покажат на майките си, заедно с чудесните ботушки от кал.
Тъкачката спокойно гледа малките фигури, стопяващи се в падащия мрак. Тя знае – когато стигнат горе, в селото, децата ще оставят кълбото на времето, а то ще се търколи, ще подскача от камък на камък – ден и нощ, ден и нощ – докато свят светува.


Публикувано от alfa_c на 11.02.2015 @ 20:51:50 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   verysmallanimal

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 19


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

22.09.2021 год. / 14:17:03 часа

добави твой текст
"За ботушките от кал и нишките на времето" | Вход | 25 коментара (50 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: За ботушките от кал и нишките на времето
от IGeorgieva на 13.02.2015 @ 20:27:17
(Профил | Изпрати бележка)
Темата за сладкото на баба, гарнирано с невероятното чувство за свобода, ми е много близка. Бурканите стояха наредени в долапа на два реда и ме очакваха всяко лято. :) Но за такова от малки круши не съм чувала! :(
Върна ме в детството по един красив начин!
:))))


Re: За ботушките от кал и нишките на времето
от verysmallanimal на 13.02.2015 @ 21:06:02
(Профил | Изпрати бележка)
Имаме нужда да се връщаме там понякога - за пречистване :)

]


Re: За ботушките от кал и нишките на времето
от Lefty на 13.02.2015 @ 18:57:29
(Профил | Изпрати бележка)
Много ароматно и живописно, и по някакъв особен начин изтънчено, хем за простички неща иде реч.


Re: За ботушките от кал и нишките на времето
от verysmallanimal на 13.02.2015 @ 19:04:59
(Профил | Изпрати бележка)
:) Ми те, простичките неща, май са най-изтънчени :)
Радвам се, че ти хареса!

]


Re: За ботушките от кал и нишките на времето
от libra на 13.02.2015 @ 16:23:14
(Профил | Изпрати бележка)
като чета такъв текст направо съжалявам, че не съм израсла на село и баба ми не е правила сладко от круши или други плодове :) хубаво е човек да има такива спомени и когато поиска да се завръща в тях
красиво е..


Re: За ботушките от кал и нишките на времето
от verysmallanimal на 13.02.2015 @ 18:31:29
(Профил | Изпрати бележка)
Еее, не подценявай градските баби :) Бабите и децата виждат света по един и същ начин:)
Благодаря!

]


Re: За ботушките от кал и нишките на времето
от Vesan (proarh92@abv.bg) на 13.02.2015 @ 14:09:30
(Профил | Изпрати бележка)
Магия е!!!


Re: За ботушките от кал и нишките на времето
от verysmallanimal на 13.02.2015 @ 18:29:06
(Профил | Изпрати бележка)
:) Дааа, детството се превръща в магия когато поостареем... :)
Благодаря, Vesan!

]


Re: За ботушките от кал и нишките на времето
от mamontovo_dyrvo на 13.02.2015 @ 00:31:24
(Профил | Изпрати бележка)
Да му се не види...Навремето така сладкодумно омайваше мацките! А сега омайваш всичко, което чете...абе ...чародей!


Re: За ботушките от кал и нишките на времето
от verysmallanimal на 13.02.2015 @ 14:00:44
(Профил | Изпрати бележка)
:)А така! Похвали ме, брато, че то не остана кой вече.... :)))

]


Re: За ботушките от кал и нишките на времето
от daro на 12.02.2015 @ 11:09:40
(Профил | Изпрати бележка)
един от малкото противни вкусове за мен е точно от пъпка на

карамфил - само разваля вкуса на виното... в случая и на крушата :)

...ноооо, това изобщо не ме задържа да търкулна едно поздравче -

браво, хубаво пишеш! :)

...атмосферата в разказа е наситена с лъжички поетично детство

Светъл ден! :)

(.)


Re: За ботушките от кал и нишките на времето
от verysmallanimal на 12.02.2015 @ 17:42:02
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря! Светъл ден и на теб желая :)

]


Re: За ботушките от кал и нишките на времето
от GINKO_PRIM на 12.02.2015 @ 10:44:26
(Профил | Изпрати бележка)
И аз се облизах подир това твое бабино сладко, душевадец такъв! :)
Сполай ти!


Re: За ботушките от кал и нишките на времето
от verysmallanimal на 12.02.2015 @ 17:41:14
(Профил | Изпрати бележка)
:))) Там, в буркана, е детството ни :)

]


Re: За ботушките от кал и нишките на времето
от Kanegan на 12.02.2015 @ 09:39:45
(Профил | Изпрати бележка)
Блага история,топли спомени!Хубав разказ!Благодаря!


Re: За ботушките от кал и нишките на времето
от verysmallanimal на 12.02.2015 @ 17:36:13
(Профил | Изпрати бележка)
И аз благодаря :)

]


Re: За ботушките от кал и нишките на времето
от nikikomedvenska на 12.02.2015 @ 09:51:43
(Профил | Изпрати бележка)
Прочетох с удоволствието на хлапе, изяло последното бурканче сладко на баба си. За което благодаря!


Re: За ботушките от кал и нишките на времето
от verysmallanimal на 12.02.2015 @ 17:37:34
(Профил | Изпрати бележка)
:) Наближа ва времето, когато ти ще правиш сладко - нали в тези бурканчета кътаме душите си :)

]


Re: За ботушките от кал и нишките на времето
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 12.02.2015 @ 10:08:44
(Профил | Изпрати бележка)
Разказвачът с език на поет - винаги ще те позная, във всичко, написано от теб, защото си с неповторим талант!


Re: За ботушките от кал и нишките на времето
от verysmallanimal на 12.02.2015 @ 17:40:21
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря за топлите думи, Пастирке :)

]


Re: За ботушките от кал и нишките на времето
от Valens на 12.02.2015 @ 08:53:37
(Профил | Изпрати бележка)
Прекрасно е! Топло и уютно! Благодаря!


Re: За ботушките от кал и нишките на времето
от verysmallanimal на 12.02.2015 @ 17:35:27
(Профил | Изпрати бележка)
Радвам се, че ти хареса :)

]


Re: За ботушките от кал и нишките на времето
от zebaitel на 11.02.2015 @ 21:07:31
(Профил | Изпрати бележка)
прекрасна, фина, вечна приказка - живот


Мнооооооооооооого е красиво, VSA!


Много умееш!


Re: За ботушките от кал и нишките на времето
от verysmallanimal на 11.02.2015 @ 22:24:12
(Профил | Изпрати бележка)
От майстор го чувам!
Понякога, като присвиеш очи, светът е шарен и красив...
Благодаря, Живе :)

]


Re: За ботушките от кал и нишките на времето
от shrike на 14.02.2015 @ 19:21:16
(Профил | Изпрати бележка)
Душата на септември е тук. С най-игривите и диви ластуни. С най-тръпчивия остатъчен вкус на карамфил. С най-лъскавите ботушки. Поздрав!


Re: За ботушките от кал и нишките на времето
от verysmallanimal на 14.02.2015 @ 21:34:17
(Профил | Изпрати бележка)
Хубаво е, че носим душата на септември у нас :)
Поздрав и от мен :)

]


Re: За ботушките от кал и нишките на времето
от Krasi_Yankova-Zvezdokril на 14.02.2015 @ 15:53:05
(Профил | Изпрати бележка)
Изрисувал си най съкровената тайна на детството :)


Re: За ботушките от кал и нишките на времето
от verysmallanimal на 14.02.2015 @ 16:26:05
(Профил | Изпрати бележка)
Когато бяхме деца светът беше наш. А после го изгубихме...
Благодаря, Краси!

]


Re: За ботушките от кал и нишките на времето
от RockAround_theC_l_ock (bim_bam_bum@tintiri_mintiri_pliass) на 23.02.2015 @ 15:08:03
(Профил | Изпрати бележка)
Това е така поетично-носталгично, че изчоках да ми дойде настроение, за да го коментирам.
Така болезнено ме върна в детството, VSM, а аз съм толкова далече от него.
И душата е вече зад много здрава броня. А ти ме пращаш между рицари без броня!

Браво ти! Препрочитам си го... и после пиша приемливи стихове :) :) :)


Re: За ботушките от кал и нишките на времето
от verysmallanimal на 23.02.2015 @ 17:47:39
(Профил | Изпрати бележка)
:) Е, това са редки моменти - сваляш бронята....и усещаш колко леко се диша:)
Поздрав, Бой!

]


Re: За ботушките от кал и нишките на времето
от rumpel (rumpel@abv.bg) на 12.02.2015 @ 14:13:11
(Профил | Изпрати бележка)
Ммм, вкусен спомен...


Re: За ботушките от кал и нишките на времето
от verysmallanimal на 12.02.2015 @ 17:42:49
(Профил | Изпрати бележка)
Да можехме да се върнем...
:)

]


Re: За ботушките от кал и нишките на времето
от rajsun на 21.02.2015 @ 19:32:57
(Профил | Изпрати бележка)
!!!


Re: За ботушките от кал и нишките на времето
от verysmallanimal на 21.02.2015 @ 23:04:58
(Профил | Изпрати бележка)
:) :) :)
Благодаря!

]


Re: За ботушките от кал и нишките на времето
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 16.02.2015 @ 14:46:26
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Така да ми липсва това сладко от круши!...Моята не слагаше карамфил, но..беше неописуемо хубаво и...след нея не съм яла такова..:( Трябва да се науча аз да правя, за моята внучка..:)
Толкова магична, красива и стопляща истинска приказка е това..Истински празник за душата! Благодаря от сърце!!!


Re: За ботушките от кал и нишките на времето
от verysmallanimal на 16.02.2015 @ 18:02:04
(Профил | Изпрати бележка)
Наистина трябва да се научиш - както предаваме гените си в поколенията, така да предадем и светоусещането си.
А приказките нали са затова - да ни връщат при корените :)
Благодаря!

]


Re: За ботушките от кал и нишките на времето
от giro на 18.02.2015 @ 10:24:30
(Профил | Изпрати бележка)
нежно, лирично... изтъкано от благородна литературна тъкан, браво!
поздрави, киро


Re: За ботушките от кал и нишките на времето
от verysmallanimal на 18.02.2015 @ 19:11:10
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря за добрата дума!

]


Re: За ботушките от кал и нишките на времето
от mariposasenelalma на 18.02.2015 @ 23:07:39
(Профил | Изпрати бележка)
Толкова наситена с истинност ярка образност!Направо пасторално.Достави ми удоволствие!Поздравления!


Re: За ботушките от кал и нишките на времето
от verysmallanimal на 18.02.2015 @ 23:09:52
(Профил | Изпрати бележка)
Радвам се, че ти хареса :)

]


Re: За ботушките от кал и нишките на времето
от doktora на 20.02.2015 @ 07:59:54
(Профил | Изпрати бележка)
...какво да кажа, брат ми...()


Re: За ботушките от кал и нишките на времето
от verysmallanimal на 20.02.2015 @ 17:23:57
(Профил | Изпрати бележка)
:) НИщо не казвай, само си спомняй от време на време, че и ние бяхме деца...:))
Привет док :)

]


Re: За ботушките от кал и нишките на времето
от doktora на 26.02.2015 @ 11:26:58
(Профил | Изпрати бележка)
Отново и отново, чета и се насълзявам...

"...Малко облаче закрива слънцето и само за миг децата мярват сянката на тъкачката – седнала е под разкривения стар цер, който нервно размахва жълъдовите си ръце и отупва праха от изтъканото. Облачето отминава и ето, тъкачката отново е невидима и само неуморното движение на совалката подсказва на децата, че тя е там – извърнала глава с усмивка към тях.
Сенките се удължават, под каменната стена от воденицата става все по-хладно и децата се размърдват. Изтъркулват се по-близо едно до друго и допрели глави тихичко си шепнат. Дори любопитната сойка, която наднича през клоните на близкото дърво, не може да чуе какво си говорят. Това са важни и тайни неща, такива, каквито само децата знаят. Неща, научени докато са гледали през мигли как невидимите пръсти на тъкачката внимателно приглаждат платното и едновременно с това рисуват по него.
Стават мълчаливо и с бавни, широки крачки – да не развалят ботушките – се отправят по пътя. Ветрецът се усилва и сега тракането на стана се чува ясно. Чува се и как онзи цер продължава да изтупва праха от многоцветното платно. Взели са със себе си кълбото на времето – ще го занесат удома и гордо ще го покажат на майките си, заедно с чудесните ботушки от кал.
Тъкачката спокойно гледа малките фигури, стопяващи се в падащия мрак. Тя знае – когато стигнат горе, в селото, децата ще оставят кълбото на времето, а то ще се търколи, ще подскача от камък на камък – ден и нощ, ден и нощ – докато свят светува."

Брат ми!!!



--------------------------------------------------------------------------------

Публикувано от alfa_c на 11.02.2015 @ 21:51:50


Re: За ботушките от кал и нишките на времето
от verysmallanimal на 26.02.2015 @ 18:16:01
(Профил | Изпрати бележка)
Много съм щастлив, че ти хареса, Никос от брега :)
Може би(само може би) има нещо общо с потникът като уред за ловене на скариди. Може би има нещо общо с аромата на морето рано сутрин. Или напомня за детска пета, от която стърчат бабини зъби. А като се заслушаш - така скърцат веслата в ключовете на лодката.
Може би....
Благодаря, док!

]


Re: За ботушките от кал и нишките на времето
от Markoni55 на 06.03.2015 @ 13:16:06
(Профил | Изпрати бележка)
Чаках си момента да се гмурна в твоята омагьосваща реч.
"Ей като това сладко от цели малки круши е месец септември – море от топлина и сладост. Нагазваш и веднага се стопяваш в него – от теб остава само малката пъпка, която времето внимателно схрусква. И вече те няма, станал си част от септември, който е обгърнал земята и я покрива с нежни целувки. Земята притихва, опиянена от ласките на влюбения месец. "
Толкова много поезия, та чак в един момент усетих онова парване ....от карамфила.
Сполай ти!


Re: За ботушките от кал и нишките на времето
от verysmallanimal на 06.03.2015 @ 17:10:40
(Профил | Изпрати бележка)
Детството е поезия. И може би единственият смислен период в живота ни - гледаме нещата в очите и ги виждаме такива каквито са. А после....после започваме да вкарваме света в калъп. И се сърдим , ако той не пасва на калъпа.
Благодаря за добрата дума :)

]


Re: За ботушките от кал и нишките на времето
от copie на 12.03.2015 @ 21:44:02
(Профил | Изпрати бележка)
Не бих нарекла разказ този поетичен и мемоарен едновременно текст - може би есе. Не за друго го казвам, а защото е объркващо. Иначе е чудесен текст, за който обича бавното и подробно навлизане :) Е, аз съм от тях :)


Re: За ботушките от кал и нишките на времето
от verysmallanimal на 13.03.2015 @ 17:41:37
(Профил | Изпрати бележка)
Да, не е разказ, наистина. Кой го знае какво е :) Спомних си какво казва Дюк Елингтън: >> Седяхме си ние на стъпалата пред къщата и си свирехме. По едно време идват някакви бели момчета и казват - "Вие свирите джаз!"... А ние просто свирехме >> :)
Радвам се, че ти хареса :)

]


Re: За ботушките от кал и нишките на времето
от rady на 21.03.2015 @ 16:46:55
(Профил | Изпрати бележка)
Сладостно–тръпчиво пътуване към онзи чист и светъл свят на детството, на нашето детство, защото сегашните деца не се впечатляват от сладкото на баба... Поднесъл си носталгичните си мисли топло, елегантно и поетично и на мен просто ми се доплака.


Re: За ботушките от кал и нишките на времето
от verysmallanimal на 21.03.2015 @ 18:25:19
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря, Ради, радвам се, че ти хареса :)

]